Егон Шиле, роден в Тулн през 1890 г., е творец с живот, белязан от трагични събития. Но без тяхното въздействие от най-ранните му години, както и разочарованията, които го съпътстват през цялата му кариера, неговото изкуство не би имало въздействието, което днес го разпознава като едно от най-големите имена на виенския модернизъм, заедно с Густав Климт и Оскар Кокошка.

Животът му приключва на 28 години, прекалено кратък за човек, който би трябвало да има по-голям шанс, за да бъде компенсиран от съдбата. Семейството и най-близките му хора не са в състояние да разберат първите прояви на неговата гениалност, които по-късно го определят като човек и творец. Баща му е началник жп гара и семейството живее на втория етаж на сградата. Той се разболява от сифилис и Егон е свидетел на това в какво се превръща неговия родител. Преживява всичките фази на болестта, включително последната на лудост, парализа и смърт. Потопен в изолация, само на 15 години, тази агония оставя дълбок отпечатък върху него отразява още в първите му творби, белязани от призраците на смъртта и с подчертана сексуален акцент.

През 1906 г. Шиле постъпва във Виенското художествено-занаятчийско училище. През първата година обаче, по настояване на някои членове на ръководството, Шиле е преместен в колежа към Академията за изящни изкуства, но е разочарован от царящия там консерватизъм, не се радва и на одобрението на преподавателите. Всичко това засилва у него тенденцията към гротескното, уродливото, болезненото, еротичното, което повлиява върху неговия стил -  интензивен, графичен и определено мрачен, какъвто и собственият му живот.

През 1907 г. Шиле се среща с Густав Климт, който е заинтригуван от младия и талантлив художник, купува негови рисунки, дори му предлага да си разменят картини. Следващата година Шиле напуска Академията, след завършване на третата година. Климт го кани да изложи свои творби на Виенския пленер на изкуствата, където среща Мунк, Ван Гог, както и изкуствоведа Артур Рьослер, който става негов спонсор. Така той се насочва към експресионизма, а интересът му към автопортрета се засилва. В тях дава израз на призраците, които го следват от детството: Аз, вечното дете, се жертвах за другите, които ме гледаха и не ме виждаха. Не съм рисувал призраци за удоволствие, беше мое задължение. С автопортрета той не показва как вижда себе си, а подсъзнателно разказва своята история.  

Неограничаван от традициите в Академията, Шиле започва да изследва, освен човешките форми, сексуалността и еротиката, като мнозина намират показността в творбите му за скандална.

През 1911 г. започва любовна връзка със 17-годишната Валери (Уоли) Нойзил. Двамата напускат Виена и се установяват в малко градче. Съжителството му с непълнолетно момиче скандализира благопристойните му жители. Той е арестуван и полицията иззема голям брой рисунки, които намира за порнографски. В затвора прекарва 24 дни, през които създава 12 акварели, изобразяващи мъките му на несправедливо обвинена жертва.

Творчеството на Шиле е израз на неговата самота, тъга, изолация и сексуалност, изразявана чрез езика на тялото, и манията да подчертава женското начало. Рисува жени в провокативни пози, което се възприема за порнография, но всъщност няма нищо общо с  безсмисленото показване на голотата, а представя неговия начин да отхвърли институционалността и академизма на времето, в което живее.

През 1915 г. Шиле хладнокръвно отхвърля вярната Уоли и се жени за Едит Хармс. Въпреки началото на Първата световна война, той успява да развие артистичните си стремления. Продуктивността му е завидна, а творбите отразяват зрелостта му на артист. Поканен е да участва в 49-тата изложба на Сецесиона, която се провежда във Виена през 1918. Същата година има успешни изяви в редица европейски градове. В личен план очаква дете. Но през есента на 1918 г. испанският грип залива Европа и отнема живота на милиони хора. Едит, бременна в шестия месец, умира на 28 октомври, Шиле три дни след нея, само на 28 години. В последните им дни заедно рисува няколко скици на Едит и това са последните му творби.