Книги: Нашите 5

Юни е тук, идва време за най-отдаденото четене, за най-красивите, уединени моменти с книгите. Да, понякога може всичко да започва с гръм и трясък, и много дъжд, но четеното продължава завинаги и ние ще пътуваме с и благодарение на него.

Срещаме ви с 5 заглавия, които грабнаха нашето внимание, слух и око, ще се радваме да ни споделите и вашия читателски избор.

История на сексуалността. Том 1: Волята за знание; Мишел Фуко

През февруари 2018 г. се случи онова, което всички смятахме за невероятно: на оригиналния му френски език бе публикуван, след като бе изваден от архивите на Фуко, пряко завещанието му за "Никакви посмъртни публикации", четвъртият том от легендарната поредица "История на сексуалността". Той носи великолепното заглавие "Признанията на плътта" и ръкописът е оставен да спи в кутията на банков сейф десетилетия – време, през което изследователите говорят за него като за "Свещения Граал", изгубили надежда завещанието на Фуко да бъде нарушено и текстът да бъде изваден на бял свят.

Но ето че публикацията му се случи и той се превръща в едно от най-големите събития в света на хуманитарните и социалните науки през последните десетилетия. Цели 34 години преди това Фуко си отива ненавременно, а само дни преди това са публикувани втори и трети том на поредицата: "Употребата на удоволствията" и "Грижата за себе си". Те на свой ред са отделени с цели осем години от манифестния първи том на поредицата – "Волята за знание". "Волята за знание" е вероятно най-цитираната книга на Мишел Фуко и съдържа в синтезиран вид неговата прочута аналитика на властта. Именно тук са най-ясно изложени тезите, с които той се превръща в най-радикалния обновител на това поле. Прицел за приложение на изобретените изследователски оръжия е т.нар. "диспозитив на сексуалност". Във връзка с него за пръв път Фуко излага и принципите на една биополитика – вероятно най-грандиозното по последиците си негово откритие, преориентирало оттогава насам един огромен поток от хуманитарните и социалните науки и превърнало го в най-цитирания мислител в световен план. Корицата е последният дизайн, който ни остави великолепната Яна Левиева (1967-2018). Преводът и заключителната бележка са на Антоанета Колева.

"В памет на паметта", Мария Степанова

 

"Един от най-важните текстове, писани на руски език през последните години. Книгата на Степанова дава основание да се твърди за триумфалното завръщане на руската литература на световната литературна сцена." - Лев Оборин.

Мария Степанова навлиза в трудните, но много важни за съвременния човек въпроси за природата на паметта. Паметта, която ни мами и подвежда, докато мислим и разказваме живота на нашите мъртви близки. Паметта, която така често насилваме и изкривяваме в търсене на егоистични, себеутвърждаващи ползи или пози. Такъв роман-изследване не се е появявал досега не само в руското, но и в европейското културно пространство. Книга, предлагаща спасителна формула за нашата колективна амнезия, ключ за реабилитация на паметта и историята като частно, интимно достояние за всеки от нас.

Мария Степанова (р. 1972, Москва) е руска поетеса, писателка и есеистка. Главен редактор на руското интернет издание за изкуство и култура Colta.ru. Завършила Московския Литературен институт "Максим Горки". 

Степанова е сред най-отличаваните съвременни руски поети. Поезията й е преведена на повечето европейски езици. 

"Граничен пост" на Дмитрий Глуховски

 

Руският писател Дмитрий Глуховски, създател на хитовата трилогия "Метро", на романите "Бъдеще", "Текст", "Здрач" и на сборника "Разкази за родината" гостува у нас по покана на "Storytel" България и международния литературен фестивал "Варна Лит".

Енергийният център на НДК се превърна в "Граничен пост", както е заглавието на новия аудио сериал на Глуховски, а около десетките посетители на събитието се забелязваха образи, типични за автора - скейтбордисти с противогази, осветени от призрачните зелени светлини.

България е първата държава, в която писателят гостува след световната премиера на "Граничен пост", която се проведе на 16 май в Москва. Творбата е създадена специално за аудиоформат и продуцирана от платформата за аудиосъдържание Storytel

"Изход", Марианна Георгиева

 

Чели сте с огромен интерес текстовете на Марианна в Seen, сега ние имаме удоволствието да ви представим нейната трета книга, този път с поезия: "Изход". Ето какво казват едни от най-важните съвременни поети за работата на Марианна:

"Много от стихотворенията в тази книга са населени със странни антропоморфни същества, които обсъждат с тъга болната душа на света. Да, мястото на болката е животът и само поезията лекува" Ани Илков "Стихотворенията в "Изход" имат дъха на реалност, на тъмните и незабелязвани обикновено детайли на реалността, които са по-голямата част от живота, както и дъха на предусещане... Марианна Георгиева е поет, който може добре да изпее и най-мрачните и немузикални ъгли на несъвършения живот..." - Владимир Левчев.

Ето какво казва самата тя за нея:

"Докато работя като адвокат, аз "промушвам" по някой файл. Мисля даже, че съм имала дори такива изцепки – в абсолютно юридически документ да запаметя поетически текст, който след това беше видян от други хора" - споделя Марианна Георгиева. Тя е родена в Уфа, Башкортостан, Руска федерация. Изучавала е право, творческо писане, артистични психосоциални практики и психодрама, a в момента – психоанализа и групова анализа към Българското общество по групова анализа и групови процеси и Университет "Зигмунд Фройд" (SFU), Виена. Дебютната й книга "Длъжникът" излиза през 2014 г., Университетско издателство "Св. Климент Охридки", а първата й поетична книга "Екзотични начини за разрязване на птица" – през 2016 г., отново от същото издателство. 

Последната й книга е дело на издателство за поезия "Да", а за корицата голямата художничка Алла Георгиева предоставя каритината си "Плетиста роза/ Alla Vitta vs Odilon Redon".

"Психея", Луи Куперюс

 

Най-новото ни издание - приказната новела "Психея" на нидералндския писател Луи Куперюс, е вече по книжарниците. В чудесен превод на Анета Данчева-Манолова. Книгата е част от поредицата "Прозата на европейския декаданс".

Луи Куперюс (1863–1923) е един от класиците на модерната нидерландска литература, известен преди всичко със своите психологически романи: "Книги на дребните души", "Скритата сила", "Старите хора и нещата, които отминават" и др. "Психея" е символистична творба, чиято героиня е човешката душа - с нейните стремления, желания, слабости, покаяния и най-вече с неутолимия й копнеж по Абсолютното и Идеала.

Забележителната корица на изданието е на художника Борис Праматаров.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види