Книги: Нашите 5

Дойде краят на годината, моментите за равносметки и споделено време. Разбира се, съвсем в началото на декември се паникьосваме за празничните дни, как ще минат, какво ще си подарим, дали пък няма да се провалим в празнуването и общуването с близки и роднини.

Да, все ненужни тревоги, ако се фокусираме само върху материалното. Нека насочим мисълта си към нещо друго, към собствените си чувства и тези на останалите около нас, към доброто и лошото, което неминуемо се случва, и бъдем една идея по-искрени, въпреки целия господстващ фалш, тогава някак си светлите празници наистина ще придобият окуражаващ смисъл.

На помощ в това начинание идват книгите като подарък. Да си представим коя книга в този момент би разведрила или пък помогнала на нашия близък, какво послание му пращаме през литературата.

Този път нашата селекция е много по-сложна и включва повече от 5 заглавия. Призоваваме ви да потърсите още на Коледния панаир на книгата в НДК, това си е истинско книжно приключение, и да станете също така част от Софийския международен литературен фестивал. Там пък личната среща с писателите е нещо наистина значимо.

Защото който е повярвал на литературата, не е сгрешил…

Дордето слънцето се пръсне, Дилън Томас

Превод от английски: Александър Шурбанов

 

"Доброто стихотворение е принос към действителността. Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение. Доброто стихотворение помага да се промени формата и значението на вселената, помага да се разшири знанието на всеки за себе си и за околния свят."

~ Дилън Томас

Америка дълго ще помни Дилън Томас като архетипния поет-романтик с присъщата му ярка театралност, с непрестанното пиене, с гръмогласните спорове пред публика и с неописуемия начин, по който рецитира творбите си с дълбоко чувство и уелска мелодичност.

Когато умира по време на поредното рецитаторско турне в Ню Йорк преди четирийсетата си година, той вече е развалина - съсипан в равна степен от епикурейство и денонощен сизифовски труд. На потомците оставя разнообразие от жанрове без нито ред, който да не е поезия. Повечето влиятелни критици без ко­лебание ще го наредят между неколцината централни фигури в англоезичната поезия на ХХ век.

Книгата включва десет непубликувани превода, както и пространен предговор от Александър Шурбанов.

Възпламеняване, Крис Клийв

Превод от английски: Невена Дишлиева-Кръстева

С автентичен глас, пулсиращ от горест, с човешка болка и като минава през цялата гама на чувствата (включително със стряскащо чувство за хумор), една млада жена разказва за загубата на съпруга си и невръстния им син. На фона на личната трагедия, в историята оживява Лондон – градът, който никога няма да бъде същият след опустошителен бомбен атентат. Полицейски час, паника, баражни балони, непрекъснато кръжащи над града хеликоптери, които не допускат да се заблудиш и за миг, че водиш нормален живот в началото на 21. век.

"Възпламеняване" е книга за последиците от терора. За взривената цялост на битието. За търсенето на покой и справянето с чувството за вина. Но също и за несподелените болки и потисканите травми на едно общество, в което класовото разслоение става все по-шокиращо. "Възпламеняване" е книга за разделението на ние и вие – във футбола, в религията, в работата, в имането и в нямането.

Международен бестселър издаден в над 20 страни, сред които България, Великобритания, Германия, Естония, Италия, Канада, Португалия, САЩ, Турция, Франция, Финландия, Холандия и др. През 2008 г. излиза и филмовата версия на книгата. В главната роля е Мишел Уилямс, партнират й Юън Макгрегър в ролята на Джаспър Блак и Матю Макфейдън като Терънс Бучър.

 

1968. Дневник на една преломна година, Ориана Фалачи

Превод от италиански: Венцел Райчев

През 1968 г., преди половин век, Ориана Фалачи създава някои от своите най-добри журналистически текстове. Това е времето, в което тя непрекъснато е на път – от Виетнам в САЩ, оттам в Мексико, пак Виетнам, Хонконг, Индия. Тя винаги е в горещата точка, където се случват някои от най-значимите събития, определили хода на историята през втората половина на XX и променили духа на времето, начертавайки тенденциите, които насочват политическия и културен живот по света и до днес. 1968 г. наистина е преломна и в своите репортажи и интервюта, Ориана Фалачи успява да улови духа на епохата и да се превърне в летописец, от чиито свидетелства и днес можем да съдим за това колко ужасна е била виетнамската война, за какво са се борили и умирали студентите в Мексико, дали са верни, или не официалните версии за убийствата на Робърт Кенеди и Мартин Лутър Кинг, какъв човек е Никсън, какви – Мао Дзъдун и Далай Лама.

Ориана Фалачи строго спазва журналистическите стандарти, придържа се към фактите и се опитва да дава глас на всички страни в конфликтите, които разкъсват света и го преобразяват. Ясно обаче личи нейната симпатия към онеправданите, към бунтуващите се, към смелите хора, които по всички населени континенти се опитват да разкъсат оковите, да изгонят диктатори, нашественици, колонизатори и да започнат сами да определят съдбата си.

Обръщам ви внимание и към едно друго важно заглавие:

Един ден на Иван Денисович, Александър Солженицин

Превод: Венцел Райчев

През ноември 1962 г. в списание "Новый мир" е публикувана повестта "Един ден на Иван Денисович" от никому неизвестния Александър Солженицин. Тя разказва само ден от живота на руски мужик, въдворен в един от лагерите на ГУЛАГ. Шокиращата публикация произвежда "ефекта на експлодираща бомба" – за първи път се разкрива истината за репресиите в сталинските трудови лагери; в един ден е запечатан ужасяващият порядък на живота в съветска Русия. Новината се разпространява по целия свят и повестта се превръща в международна сензация.

Дълбоко въздействащ литературен документ, новаторска творба, повлияла върху мисленето не само в Русия, а и отвъд нейните граници, "Един ден на Иван Денисович" е една от най-значимите книги на XX век.

Това издание се посвещава на 100-годишнината от рождението на писателя.

В тъжните дни не говорим за птици - Съвременна португалска поезия 

Превод на Мария Георгиева и Цочо Бояджиев

 

Това е една от редките срещи на българската публика с португалската поезия. Съвсем скоро излезе едно изключително ценно издание, което включва автори като: Педро Тамен, Жозе Агощиньо Баптища, Нуно Жудисе, Бернардо Пинта де Алмейда, Жорже Соуза Брага, Исабел Агиар, Мария до Розарио Педрейра и други. Незаменимо е, че преводаческото дуо включва поет от висотата на проф. Цочо Бояджиев, португалската поезия заслужава тази грижа.

Единствено със стихотворение бихме могли да опишем значението й, което със сигурност действа като:

УБЕЖИЩЕ

Било каквото било, само себе си можеш да виниш.

По някакъв начин винаги си бил очарован

от звездите. Но облачното небе реши

да се слее с теб, непроницаеми сенки в една

сложна игра. Вече не е като дреха,

не можеш да дебнеш изпод нея. Септември

води със себе си късите дни. Трябва да намериш

убежище, колкото и малко да е то.

ВИТОР НОГЕЙРА (р. 1966)

 

Коледата на Мегре, Жорж Сименон

Жорж Сименон е един от най-популярните автори на 20. век, а творчеството му обхваща стотици творби. Сименон създава 75 романа и 28 разказа за комисар Мегре – неговия най-известен герой. Книгите за Мегре са преведени на повече от 50 езика, издадени в над 60 държави, с многобройни кино, телевизионни и радио адаптации. Жорж Сименон е най-продаваният и превеждан френскоезичен автор.

"Коледата на Мегре" е колекция от три криминални разказа на неповторимия Сименон, преведени за първи път на български език.  

На Коледа Париж е облян в искрящи светлини и празнични декорации. Но под бляскавата повърхност се извършват хитро замислени престъпления.

Понежетова време от годината предизвиква въображението ни и приключенския дух, ето малка част от сюжетите на Сименон:

В "Коледата на Мегре" две неочаквани посетителки смущават тихата празнична сутрин в дома на Мегре. Техният сигнал го праща по следите на мистериозен мъж, облечен в червен костюм...

В коледната нощ редица сигнали на спешния телефон въвличат полицията в сложна игра на котка и мишка в разказа "Седем кръстчета в бележника".

Малкият ресторант край площад "Терн" ни отвежда в мрачните потайни кътчета на Париж, където всеки акт на доброта се посреща с недоверие.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види