Откриването на изключително отдалечен космически скитник може да се окаже ключът към загадките на слънчевата ни система, които в продължение на много години не дават мира на астрономите, но и да обясни странните аномалии в орбитите на космически обекти, намиращи се отвъд планетата Нептун. От друга страна, този скитник може да се окаже илюзия, плод на развинтено въображение и конспиративни теории, според които правителствата на водещите космически държави крият от нас съществуването на тази планета, защото орбитата ѝ я отвежда към сблъсък със Земята. В крайна сметка може да се окаже и заблуда вследствие на грешни изчисления. Именно за предполагаемия скитник ще си говорим в този обширен материал от две части.

Астрономическата наука е разделена в становищата си по този въпрос, но голяма част от учените искат окончателно да открият истината. В момента те използват най-големите телескопи и най-мощните суперкомпютри в търсенето, но дори прибягват до помощта на любители астрономи, които доброволно споделят с тях открития, направени в домашни условия. Целта на тези усилия е една – да се посочи местоположението на мистериозния скитник и слънчевата ни система да се сдобие с девета планета, или веднъж завинаги съществуването ѝ да бъде отхвърлено.

Оказва се обаче, че и в миналото хора, които не са професионални астрономи, са се впускали в разрешаването на космически загадки. В началото на 20. век заможният американски бизнесмен, писател и астроном Пърсивал Лоуел построил своя собствена обсерватория във Флагстаф, щата Аризона. Намерението му било тя да му помогне в намирането на отговор на въпроса защо планетите Уран и Нептун не следват орбитите, които по онова време се е очаквало да следват. За Лоуел това било шанс да получи научно признание. Преди да се захване с това начинание той посветил 20 години от живота си, убеждавайки научната общност, че е открил сложна мрежа от канали на повърхността на Марс, които според него били прокопани от напреднала цивилизация. В подследствения се оказало, че видяното от него било оптическа измама.

През 1906 г. Лоуел бил убеден, че неестествените траектории на двата ледени гиганта можели да се обяснят с гравитационното притегляне на друга мистериозна планета с размери седем пъти по-големи от тези на Земята, която се криела някъде зад Нептун. Той я нарекъл Планетата Х и посветил на търсенето й последните 10 години от живота си.

През 1929 г. към обсерваторията "Лоуел" се присъединил 22-годишният Клайд Томбо, който вече бил построил първия си домашен телескоп във фермата на родителите си в Канзас. След като пристига в обсерваторията в Аризона, той за първи път получава възможността да използва блинк-компаратор. Tова е устройство, което позволява бързо да се превключва между две изображения на нощното небе, снети по различно време. При превключването далечните галактики и други обекти остават статични, а обектите, които са се придвижили и изглежда, че подскачат, се намират доста по-близо до земята.

Томбо, подобно на вече покойния Лоуел, подновява издирването на Планетата Х с блинк-компаратор. Лоуел умира от инфаркт през 1916 г., а хората в близкото му обкръжение казвали, че търсенето на планетата буквално го убило.

На 18 февруари 1930 г. пробиват дошъл. Изведнъж продължилото хиляди часове щракане от превключването на изображенията спряло. Томбо открил отместване, което можело да е само предсказаната от Лоуел Планета Х. Четиринадесет години след смъртта си, той получил признание. Планетата била кръстена Плутон. Бързо обаче се появил друг проблем – тя не била достатъчно голяма, около 500 по-малка от Земята, и не можела да привлече достатъчно Уран и Нептун, за да обясни орбитата им.

Когато астрономите направили нужните изчисления, те намерили причините за странните орбити на двете планети. Оказало се, че в изчисленията на Лоуел имало грешка. Така идеята за Планетата Х умряла.

Години по-късно трима американски астрономи правят откритие, което отново променило всичко. Днес знаем, че откритият по случайност Плутон е просто един от многото Транснептунови обекти или ТНО, които обикалят Слънцето в широки орбити, отвъд тази на Нептун.

През 2003 г. телескоп на обсерваторията "Паломар", близо до американския град Сан Диего, открива странен обект. Червеникава планета джудже с диаметър от около 1000 км. на име Седна, чиято орбита била толкова далече от Слънцето, че да не може да бъде разтеглена от миграцията на другите големи планети. През следващото десетилетие учените открили още подобни на Седна обекти – планети с много отдалечени орбити. После дошло още едно странно откритие – през 2014 г. Чад Труджило и Скот Шепърд забелязали група ТНО с много отдалечени орбити, които като че ли били скупчени заедно. Те не само били подредени в една равнина спрямо Слънцето, но и били позиционирани от едната му страна. Двама астрономи в Калифорнийски технологичен институт – Майкъл Браун и Константин Бейтиджин – решили да проучат въпроса. Браун бил част от екипа, открил планетата Седна. Ерис – най-големият ТНО, изиграл ролята на последния пирон в ковчега на Планетата Х, също е негово откритие. Така само в продължение на няколко дни през 2006 г. Браун се превърнал от откривател на потенциалната десета планета в човека, унищожил деветата.

Бейтиджин и Браун прекарват следващите две години в изчисления, опитвайки се да си обяснят странното поведение на тези ТНО. Накрая те достигат до неочакван отговор. За да се подреди всичко правилно, трябва в слънчевата ни система да има обект с размери 7 пъти по-големи от тези на Земята, който да прави едно пълно завъртане около слънцето за 15 000 години и да е 40 пъти по-далече от Нептун. Как го кръщават ли? Деветата планета.

През 2016 г. Браун и Бейтиджин публикували доклад, който потвърдил наблюденията на Шепърд и Труджило. Според тях съществували шест странни ТНО, чиято орбита можела да бъде обяснена със съществуването на голяма планета във външните части на Слънчевата система.

Във външните части на Слънчевата система нещата стават доста странни. Има ТНО, които обикалят Слънцето в правилната посока, но някои от тях като че ли се движат в противоположна на всичко останало посока. "Те сякаш карат в насрещното по еднопосочна улица“ – заявява Бейтиджин, цитиран от списание "Уайърд". Трудно е да се разберат тези аномалии, но според астронома: "Деветата планета може да е едно красиво обяснение". Тъй като е много далече, тя би могла да привлича тези обекти в изключително елиптични орбити – овали, които са толкова разтеглени, че започват да приличат на прави линии. Когато това се случи, е все едно да издърпваш топка с ластик, а след това да я пуснеш рязко. Орбитата по естествен начин "забравя“, че е била разположена по равнина. Когато Слънцето започне да ги привлича повече, те на практика поемат в произволна посока като топлата на ластик, която се отплесва към центъра.

Бейтиджин и Браун допускат, че Деветата планета първоначално е принадлежала към същата орбитална плоскост като останалите тела в Слънчевата система, но в последствие е била изпратена в далечна, наклонена орбита заради близък контакт с Юпитер или Сатурн. Това също така може да обясни и една от най-старите загадки на слънчевата система – защо орбитите на осемте големи планети са изместени с шест градуса встрани спрямо центъра, тоест Слънцето. Гравитационното притегляне на Деветата би предизвикало промяна в орбитите им, казва Бейтиджин, подобно на пръст, който докосва въртящ се пумпал.

Друга специфична черта на нашата слънчева система е това, че по-малките планети в нея имат относително еднакъв спин – посока и скорост на въртене – това са Меркурий, Венера, Земята и Марс. Спинът на по-големите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун също е подобен, а между големите и малките няма средно положение. Планети с размери 5 до 10 пъти по-големи от тези на Земята са доста често срещани около слънца като нашето, разказва Бейтиджин, и според него е доста странно, че в нашата система такава планета липсва.

Именно публикациите на Браун и Бейтиджин от 2016 г. слагат началото на новия лов за Деветата планета. Много скоро армия от учени от различни дисциплини и любители се впуска в търсеното, използвайки всичко от високотехнологични компютри, до телескопи на тавана. Така следващите две години се оказват ключови в лова на Деветата планета. Дали и как приключва той обаче е прекалено дълга и интересна тема, за да й отделим едва няколко абзаца. Затова всичко най-интересно около "лова" на Деветата планета през последните години можете да прочетете във втората част на тази статия.