Докато изследвали образци от лунни скали, доставени от екипажа на мисията "Аполо 15", американски учени установиха, че естественият спътник на Земята е имал собствено магнитно поле преди 1-2,5 милиона години, съобщи Лайф. Това означава, че магнитното му поле съществува от много по-отдавна, отколкото се смяташе досега. 

Засега няма консенсус как това е било възможно - според всички изчисления ядрото на Луната трябва да се е охладило по-рано, а това би довело до изчезването на магнитното поле още преди 3,5 милиарда години.

Учените изследвали образци, събрани от астронавтите Скот и Ъруин през 1971 г. Онези проби, които били взети около кратера Дюна, съдържали съставки от стъкло, образувани след сблъсък на друго небесно тяло с лунната повърхност. При това стъклото се охладило под въздействието на магнитно поле със сила от порядъка на 3-7 микротесла. Датирането по калий-аргон показало, че това се е случило преди 1-2,5 милиарда години.

Досега се смяташе, че магнитното поле на Луната е изчезнало преди 3,6 милиарда години. Според всички изчисления лунното магнитно динамо би трябвало да спре да функционира с охлаждането на вътрешните слоеве на това небесно тяло. Учените предполагат, че освен с класическото динамо, естественият спътник на Земята е разполагал с още един поддържащ магнитното поле механизъм – конвекция. В резултат на нея по-леки фрагменти от ядрото и долните слоеве магма са могли да се изкачат нагоре, осигурявайки някаква подвижност на вътрешните слоеве на спътника на Земята най-малко един милиард години след като динамото спряло да функционира. 

Откритието показва, че дори малки небесни тела могат да имат магнитно поле, което да е устойчиво в разстояние на милиарди години. То е важно за обитаемостта на небесните тела – отклонява от повърхността им част от космическите лъчи и намалява загубите на атмосфера под въздействието на звездния вятър. 

Според учените ранното, силно магнитно поле може да е предизвикано от влиянието на гравитационните сили на Земята спрямо лунната мантия, като вследствие на това втечненото ядро на луната се разтърсва. В същото време обаче въртейки се около Земята, Луната намалява това гравитационно претегляне, друг механизъм би се задържал, предизвиквайки по-слабо поле.

Резултатите от изследването са публикувани в Science Advances.