Почти три десетилетия Тайланд е най-големият в света производител и износител на естествен каучук, като за 2016 година покрива 36% от световния износ.

Каучуковите дървета се развиват чудесно в тропическия климат и над 1,6 милиона тайландски фермериги отглеждат, предимно в южната част на страната, според правителствената службата за каучук на Тайланд. От 2013 година обаче ниските цени, предизвикани от свръхпредлагането, и спадът на петролни цени докараха до бедност производителите на каучук в страната и те периодично излизат на протести с искане за държавни субсидии.

В отговор тайландското правителство предложи през декември да им плати да изсекат дърветата си преди да са достигнали края на 25-годишния си жизнен цикъл, с надеждата да се намали предлагането и да се вдигнат цените.

"Трябва да контролираме количеството на каучука на пазара, за да увеличим печалбата на фермерите," каза пред ДПА ръководителят на тайландската служба да каучука Титус Суксаард.

С цел да се изсекат 640 квадратни километра насаждения с каучуково дърво годишно или 1,7% от всички такива насаждения в страната, службата даде началото на краткосрочна програма за заплащане на фермерите, които отсекат собствени дървета през периода януари-март.

На фермерите се предлагат до 4000 бата (128 долара) за изсичането на 16 000 квадратни метра или 1,6 хектара дървета.

Тази компенсация би могла да мотивира някои фермери да спрат отглеждането на каучукови дървета и да се насочат към други растения, казва Титус.

Правителството обаче може да гледа прекалено оптимистично на финансовия стимул.

Всъщност няколко фермери отбелязаха, че компенсационният пакет трудно може да ги мотивира да изсекат дърветата си.

Повечето фермери, които решиха да изсекат дърветата си, казаха, че не могат да се справят повече с ниските си доходи - със или без компенсация.

При сегашните цени фермерите могат да продават естествен каучук за 46 бата за килограм, което е малко над една четвърт от цената преди 7 години - 180 бата.

Приходите, които получаваме, не стигат да плащаме на работниците си. Така че реших да засадя палмови дървета, защото така няма да ми се налага да наемам никого, каза Луеча Каевчеун, който притежава 11 200 квадратни метра селскостопанска земя в южната провинция Након си Тамарат.

Просто се случи се така, че отсякох дърветата през периода, когато правителството дава компенсации. Въобще не ме интересуваха. Просто беше малък бонус, допълва 44-годишният фермер. Леуча е един от малкото фермери в провинция Након си Тамарат, които изсичат дърветата си. Някои решиха да изчакат, а други просто пренебрегнаха програмата.

"Повечето фермери, с които разговарях, все още се надяват цената да се вдигне. Искат първо да изчакат и да видят," каза Танонг Сутипонг, който представя правителствената агенция в провинцията.

Някои фермери решиха да поемат нещата в свои ръце.

Супадей Шриудом каза, че е решил да отглежда други култури между каучуковите дървета, за да повиши печалбата си.

Каучуковите ми дървета са едва на 10 години. Имат още много време, през което да дават естествен латекс. Не искам все още да ги сека, каза 46-годишният фермер от Након си Тамарат.

Компенсацията е толкова малка. Въобще не си заслужава да си сека дърветата, допълни той.
За Прамот Ракимхой, 43-годишен фермер от южната провинция Фаталунг, ценовата криза е довела до оригинални решения. Той работи с местни учени върху разработването на нов изкуствен тор, който намалява с до 70% разходите за отглеждане.

Доходите от продажбата на тора ми помага да оцелея. Трябва сами да си помагаме напоследък. Не може да продължим да работим както преди, казва Прамот.

Аз съм като много други фермери, които отглеждат каучукови дървета от поколения. Правителството ни каза да отглеждаме други култури. Не мисля, че пазарът е готов за навлизането на тези култури, допълни той.

Много фермери не са доволни от финансовото стимулиране и казват, че ценовата криза може да се появи отново, когато предлагането изпреварва търсенето на определени пазари. Те казват, че тайландското правителство трябва да намери нови пазари за износ освен Китай, най-големия производител на гумени изделия.

Учените също не са съгласни с правителствените мерки, но те винят пазарната структура.
Не е достатъчно просто да се намали предлагането. За да се реши проблемът, трябва да се промени цялата пазарна структура, казва Прача Конатамде, преподавател по икономика в университета Thammasat в Банкок.

Основният фактор, който поддържа цените ниски, са посредниците, които купуват суров млечен сок латекс от фермерите и след това го обработват, за да го изнесат на по-висока цена, допълва Прача Конатамде.

Фермерите никога няма да получат цената, която заслужават, ако правото да определят цената остава у купувачите, казва той.

За да си върнат тази власт, фермерите трябва да могат да обработват сами каучука, за да увеличат качеството и оттук стойността на продукта си, а правителството трябва да ги научи как, казва икономистът.

Това е монополен пазар, чисто и просто, а правителството не прави нищо по въпроса, допълни той.

Превод от английски: София Ангелова, БТА

Х. Течакитеранун, агенция ДПА