Д-р Джеймс Фалън е невролог от Калифорнийския университет и автор на "Тайната на психопата: Личното пътешествие на един невролог в тъмната страна на мозъка му" (The Psychopath Inside: A Neuroscientist's Personal Journey into the Dark Side of the Brain). Преди няколко години при едно случайно сравнение на данните от скенера, д-р Фалън разбира, че мозъкът му прилича повече на тези на психопатичните убийци, отколкото на обикновените хора. Докато изследователите твърдят, че само 1 процент от населението са истински психопати, Фалън вярва, че между 5 и 7 процента са "на границата" да станат, както е той. Фалън описва себе си като "просоциален" психопат - някой на границата на истинската психопатия, който не убива и не извършва насилствени действия, които свързваме с психопати.

Всъщност поведението, което обичайно асоциираме с това да си "психо" във връзките си, най-често няма нищо общо с това на истинския психопат. "Психо" означава раздразнен и лудичък" – казва д-р Фалън. "Психопатията е обратното на това. Тя се характеризира със силна контролираност и хитрост. Тези, които злоупотребяват с алкохол или наркотици, или имат нисък коефициент на интелигентност или образование, или пък увреждане на мозъка – те могат да са нещо като "психо" и извън контрол, но такива обикновено влизат в затвора преди да навършат 18."

Изследователи в сферата като Фалън се позовават на водещия криминален психолог Дейвид Хеър, който изучавайки престъпници, е установил 20 идентифициращи черти на психопата. Те включват характеристики като глезене и лигаво очарование, емоционална плиткост, нежелание да поемат отговорност за действията си, склонност към скучаене, безразборно сексуално поведение, хитрост, манипулативност, импулсивност и безотговорност.

За да разберете дали наистина сте психопат ви трябва истински психиатричен анализ, след който психиатърът да ви диагностицира. Тестовете в интернет са детска игра. Фалън обаче прилага за себе си и още един метод за да потвърди диагнозата си. Започнал да разпитва хората какво наистина мислят за него (стари гаджета, сестри, брат, всички). След като ги увещава, че няма да се ядоса, в крайна сметка те признават, че го смятат за психопатичен.

Освен това, той наблюдава поведението на познатите си и забелязва, че те често правят жертви, като например да се погрижат за някого или да отидат на погребение – неща, които той никога не прави. Той винаги предпочитал да си измисли някакво извинение, за да не отиде на погребението, а по-скоро на някое парти.

Повечето хора имат просто, сърдечно поведение, което взима предвид чувствата на останалите – като например да вдигнеш някое боклуче от земята, когато си на гости, или за да бъдеш в услуга на тези, с които живееш. Психопатите не го правят. Д-р Фалън казва: "Ако си психопатичен, не се връщаш към спомените си в лимбичната система на главния мозък, където мислиш за това как си наранил хората. Просто действаш бързо. Дори изглеждаш умен, защото не си губиш времето с подобни мисли. Хората го възприемат като интелигентност, но не е – на теб просто не ти пука!"

Всъщност няма такова нещо като психопатичен акт. Психопатията е контекстът и твоята реакция в него: някой се разстройва, а на теб не ти пука – това е, и не може да бъде самостоятелно действие.

Според Фалън има истина в старата максима: ако смяташ, че си психопат, най-вероятно не си. Повечето психопати си мислят, че нищо им няма. Ето защо и диагнозата на Фалън е пълен шок за самия него: "Аз съм самодиагностицирал се нормален човек. Мисля, че съм си обикновен човек. Но не съм."

Но какво, ако сте психопат, който осъзнава обективния риск от затвор или отчуждаване от хората?

Фалън решава при всяка своя интеракция да си задава въпроса: "Какво би направил добрият човек?" … "Всеки ден трябва да правя това. Трябва съзнателно да потискам естествените си инстинкти и така ще успея да го преодолея.  Вътрешното ми усещане беше, че никой не може да го преодолее. Но аз съм толкова добър, толкова умен, аз съм единственият, който може да го направи. Така че разчитам на собствения си нарцисизъм, за да се справя. Това е играта, която играя със себе си."

Всъщност, "просоциалните" психопати като Фалън могат да бъдат много полезни за обществото. Комплектът от психопатични черти под определението "безстрашна доминантност", дадено от Психология днес (Psychology Today) и означаващо: "тенденция към смелост, характеризирано с желание да доминираш в социални ситуации, чар, готовност за поемане на рискове физически и имунитет към чувствата на безпокойство" са всъщност много привлекателни черти в другите хора. "Хората смятат, че тези черти са харизма и лидерство. Затова сме склонни да гласуваме или да наемаме такива хора, които да работят за нас." – казва Фалън.