Мари МакКелън разказва как на 15-годишна възраст за първи път си е помислила, че е обладана от демон. Разцъфтяващо канадско момиче с боядисана зелена коса и огромна риза. Докато присъства на Великденска пиеса в нейната евангелска църква в Ню Брънзуик, изведнъж започва да усеща страх, пълзящ под кожата ѝ. Докато актьорът в ролята на Исус е прикован на кръст с фалшива кръв, която капе от ръцете и лицето му, МакКелън започва да диша учестено и агресивно да драска кожата си­.

"Не знаех какво се случва с мен, просто знаех, че трябва да се махна оттам", казва тя за тази ожесточена нощ през 1995. Нейното поведение в този момент е толкова безумно, че един пастор я приближава и приковава ръцете ѝ към пода. Неговото докосване я кара да се ужаси още повече – често срещан симптом за демонично обладаване.

Пасторът обяснява, че в нея има демон, който вероятно е бил разгневен от възстановката на разпятието. Тази идея я изпълва с ужас и с усещането за нещо като психологическо откъсване от нейното собствено тяло.

МакКелън не е познавала този пастор (той е бил от друга църква), но му е повярвала. Той я държи на пода няколко минути и се моли над нея. Това е последният път, в който го е виждала.

Ненамирайки облекчение от молитвата на пастора, МакКелън споделя, че през следващите месеци и години започва да прави разрези по тялото си, намирайки комфорт в увреждането му.

Три години след първоначалния инцидент, МакКелън все още вярва, че я мъчи демон. Една вечер, докато е на работа като съветник на църковен лагер край Съсекс, тя започва да чувства, че демонът отново поема контрол върху тялото й. Споделя, че е започнала да се клати напред-назад, мърморейки си. Съветници и пастори на църковни лагери я обгръщат и се опитват да извършат екзорсизъм, който само засилва нейния ужас.

"Някой постоянно се молеше над мен, голяма част от думите не бяха на английски, всички говореха на техните езици и ме караха да изповядам греховете си. След признаването на всички грехове, те призоваваха Светия дух да накара този демон да излезе от мен."

В крайна сметка МакКелън се срива от изнемогване, което пък се възприема като знак, че демонът е напуснал тялото й.

Днес МакКелън разбира се вече не вярва, че е била обитавана от демон. Медицински специалисти заключват, че е страдала от генерализирано тревожно разстройство, което се е влошило от предположението за обитаване от демон (водещо до нараняванията й), а по-късно и до спирането му с екзорсизъм.

Снимка: Guliver/iStock

В историята и религиите, не само в християнството, демоничното обладаване е често срещана неправилна диагноза за всички видове заболявания. В ретроспекция често се разкрива, че много от тези хора страдат от смущения като шизофрения или епилепсия. Независимо от истинските медицински проблеми, някои религиозни фигури изпълняват екзорсизъм и днес, като този, през който е минала МакКелън. Екзорсизмът на МакКелън я оставя с трайни психологически увреждания, които отнемат години терапия за преодоляване, но екзорсизмите могат да бъдат още по-катастрофални и потенциално фатални. През последните години историите за екзорсизъм, включващи хора, кои са бити, отровени, нападнати и изнемощели от глад, влизат всветовните заглавия.

Такъв е случаят с Кьонг-А Ха, 25-годишна жена, която търси помощ за безсъниетоси чрез духовно напътствие от службите на Исус. Ха е диагностицирана с обладаване от демон, а след това задържана и пребита до смърт по време на шестчасовия й екзорсизъм в Емеривил, Калифорния през 1995 г. Църковният лидер Жан Парк по-късно казва на полицията, че "щетите, причинени на Ха, са били извършени от демони".

Извършителите на тези престъпления често са изолирани евангелски групи, които не са включени в същата инфраструктура на надзор, която има католическата църква.

Известни с вярата си в "свръхестествената война" (идеята, че ангелите и демоните са в постоянна битка за нашите души и тела), евангелисти като Гордън Клинсеншмит казват, че какъвто и да е грях може да бъде покана за обсебване. Това означава, че почти всеки е потенциален кандидат за екзорсизъм.

Клинсеншмит, екзорсист и бивш държавен сенатор от Колорадо Спрингс (нещо като евангелската столица на САЩ), смята, че практиката е била изкривена от медиите. "Според моите преживявания съвременните екзорсизми са много нежни, много често са и много освобождаващи", твърди той. "Ние в Америка имаме изкривяване на екзорсизма чрез медиите и Холивуд. Той не е като във филмите."

Католическите свещеници обикновено имат различен от евангелистите подход. Те са научили урока си преди векове – само защото един човек губи апетита си или има драскотини по кожата си, не означава, че се нуждае от (потенциално насилствен) екзорсизъм. Днес стандартът е, че някой трябва да бъде оценен от специалист по психично здраве, преди дори да се обмисли екзорсизъм от свещеник (процес, от който МакКелън щеше да има полза).

В този ред на мисли, католическият екзорсизъм постепенно става все по-оскъден през вековете. Въпреки това, през последните няколко десетилетия практиката се възражда в популярната култура, където се свързва най-често с католическите свещеници. Това допринася за възстановяването на католическите екзорсизми по света. Разликата е че вместо ръководителите на църкви да диагностицират хората като обсебени от демони, днешните свещеници са залети от хора, които се самодиагностицират и настояват за екзорсизъм.

Това явление беше наскоро документирано от френския вестник "Монд", в който се съобщава, чеекзорсистите в САЩ са се увеличили от 12 през 2000 г. до 85 през 2014 г. През 2014 г. Ватиканът официално признава Международната асоциация на екзорсистите – група от католически свещеници, изпълняващи екзорсизми по целия свят, и стана домакин на курсове по екзорсизъм. Миналата година групата се е състояла от 150 свещеници. Тази година броят им се е покачил до 250. Ватиканът наскоро е приел политика да има поне един екзорсист във всяка епархия, за да се отговори на нарастващото търсене.

Според доклада на "Монд", онези, които искат извършване на екзорсизъм, идват от всички социални и класови среди, въпреки че "75 процента са жени – много голямо мнозинство от тях са били жертви на сексуално насилие (изнасилване, кръвосмешение и т.н.)". Тези демографски данни за жени, с които е злоупотребявано, са също отразени и в темите на Libera Nos (Deliver Us), предстоящ италиански документален филм, режисиран от Федерика Ди Джакомо, който показва колко обилно са заляти католическите свещеници от енориашите, искащи екзорсизъм. Това явление на насиленижени, търсещи екзорсизъм, би могло да подскаже, че много от тези, които вярват, че са жертви на обсебване, могат наистина да страдат от психологическа травма.

"В много случаи причината е, че когато свещеникът дава обяснение на проблема им, той го назовава и това ги кара да го приемат за истина" ми каза Ди Джакомо по Скайп. "В Италия има малка възможност хората да отидат безплатно на психолог, а мнозина психолози просто им дават хапчета. Опитали са Новата епоха, опитали Аяуаска (отвара от растения, популярна със способността си да предизвиква силен ефект, водещ до промяна в съзнанието с цел пречистване), но свещеникът е част от културата им, затова приемат думите му за истина".

Снимка: Guliver/iStock

Във филма на Джакомо един свещеник е толкова затрупан от посетители, за които се смята, че са обладани от демони от сутрин до вечер, че той започва да извършва екзорсизма масово. Могат да се видят няколко души от всички сфери на живота, които се гърчат на пода в църквата на свещеника, плюят, кълнат, плачат, ръмжат като ужасни животни, говорят за себе си от трето лице с демонични гласове, докато свещеникът рецитира библейски стихове и ги пръска със Светата вода и солта.

"Свещеници от цял свят твърдят, че всички са толкова заети с екзорсизма у дома, че нямат време за нищо друго. Те дори правят екзорсизми по телефона и чрез SMS," каза Джакомо, чийто филм неотдавна беше изследван от Ватиканския курс по екзорсизъм.

Някои виждат това увеличение на търсенето на екзорсизми като резултат от очарованието на популярната култура от практиката, която започва през 1973 г. с филма на Уилям Фридкин "Екзорсистът". Филмът създава цял жанр на филми на ужасите, много от които са излезли през последните няколко години ("Дяволът в Емили Роуз", "Ритуалът", "Последният екзорсизъм", "Обсебване", "Заклинателят: Началото", "Последният екзорсизъм – втора част"), и е спомогнал за оформянето на демоничното обсебване като истинска заплаха в очите на много вярващи.

"Популярната култура върна екзорсизма обратно в съзнанието на хората и мисля, че заради това има увеличение", казва Адам Посамай, професор по социология и популярна религия в Университета Уестърн Сидни, който събира данни за текущото увеличение на екзорсизми в цял свят. "Днес хората се интересуват повече от емоционалната, омагьосана страна на живота, отколкото от рационалната, което е довело до възраждане на магическото мислене".

Попитан за нарасналото търсене на екзорсизъм, Ватиканът даде изявление, в което обвинява интернет за ръста на "черна магия, езичество, сатанински ритуали и дъски Уиджа".

Отец Габриел Амърт, може би най-известният екзорсист в съвременната история (и предмет на предстоящия документален филм на Уилям Фридкин), казва пред Телеграф, че нарастването на екзорсизмите е свързано с разпространението на източните вероизповедания като йогата, както и популярността на книгите на Хари Потър. Според него, участието в тях е като отворена покана към Сатаната да обитава душата ти. Всички тези предупреждения са познати на Мари МакКеллан, за чието обсебване се казва, че е било провокирано от играта с Уиджа.

"В онзи момент вярвах, че съм обсебена от демон, но гледайки назад към тази първа нощ, си спомням куп приятели, които ме зарязаха, и веднага се почувствах сякаш Никой не ме харесва, никой не ме иска тук, и започнах да се паникьосвам. Разбира се, нещата само се влошиха, когато ме държаха долу, а тълпата около мен, говореща на различни езици, ми повтаряше, че в мен има демон" – припомня Мари МакКелън. "Имам склонност да драскам кожата на ръцете си, когато се притеснявам, а бях задържана към земята и не можех нито да избягам, нито да се успокоя или каквото и да е. Не съм сигурна какво очакваха хората да се случи. Може би да се успокоя? Веднъж щом тялото ми беше изчерпало всичките си панически резерви, то просто се изключи, а след това те решиха, че всичко е приключило."

Има някои светски медицински специалисти, които смятат, че екзорсизмите имат потенциал да дадат положителен психологически ефект. "Може да бъде изключително трудно, ако не и невъзможно, рационално да се разубеди някой, че е жертва на демонично обсебване", пише д-р Стивън Даймънд за Psychology Today, заключвайки че "понякога най-добрият подход може да бъде да се съгласиш с жертвата и да използваш убежденията на пациента в полза на лечението."

Докато това може да се случи при някои хора, тези, които страдат от заболявания, които се идентифицират погрешно като демонично обсебване, са изправени пред сериозни опасности, свързани със здравето. МакКелън е една от щастливките, защото в крайна сметка е получила лечението, от което се нуждае, но историята й е предупредителна, и има за цел да накара онези, които прославят тези екзорсизми, да спрат. Нейният опит показва не само как тези екзорсизми могат да причинят реални щети на живота и здравето на хората, но и как могат да отблъснат хората от вярата им.

"Моят екзорсизъм беше началото на края на моята вяра", казва тя. "През всичките тези години хората се молеха, говореха на езици, ридаеха и плакаха навсякъде около мен. Беше толкова сложен процес, а впоследствие аз имах само поредната паник атака в спалнята си. Просто не работеше. Днес вярвам в науката."