Колко обичам бразилското кино съм споделяла през множество текстове, посветени на техни филми. Още в съзнанието ми седи "Историите са живи, докато се помнят" и емоционалното писмо, което написах към бразилската режисьорка Джулия Мурат, за съжаление така и не получих отговор, но това няма никакво значение…

Затова и "Филмът на моя живот" от програмата на Cinelibri веднага привлече вниманието ми и не само защото в него участва магнетичният Венсан Касел, а защото режисурата и сценарият са дело на Селтън Мело, бразилският артист, известен със своята дълбока и завладяваща чувствителвност. Той играе и една от ключовите роли във филма, тази на Пако. Иначе самата продукция е по романа на Антонио Скармета "Баща от разстояние". Това е една много лична, дневникова история за едно момче и неговия баща. Във филма родителят е изигран от Касел.

Разкрива ни се една много обичлива семейна картина, която обаче впоследствие е пропита от болката на предателството и обидата.

Бащата е харизматичен и мил парижанин, дал на момчето си в детството – важни уроци, майката – бразилка, красива и топла жена, обичаща също с цяло сърце.

Когато Тони заминава, за да следва за учител в големия град, оставя едни любящи родители, когато обаче се завръща, заварва изоставената си майка. Баща му си е тръгнал без обяснения и без да се свърже повторно.

На младия мъж му се налага да съзрява бързо, без да има кой знае какъв опит, учейки се направо от конфликтните ситуации. Разбира се, има и скоростни влюбвания, които са част от младостта и желанието за живот.

В тези моменти все се появява Пако – старият приятел на баща му, който очевадно е влюбен в майка му, за да протегне ръка или пък за да бръкне по-дълбоко в раната на изоставянето.

Рана, която се оказва причинена не само от един единствен човек – баща му. 

В бразилското кино съм забелязала, че главна роля често играе влакът, гарата – като например в "Централна гара Бразилия" ("Central do Brasil", 1998 – с две номинации за Оскар).

Напълно нормално за такава огромна страна, където преместванията са трудни и съдбоносни, пък и някак задължителни. Едни от най-важните и емоционални решения се случват или във влака или благодарение на него… Също така филмът е изпълнен с музиката на онова време, докато тя все още е жива, сърцата, наситена с истории. Природата също е в своята впечатляваща роля, не просто фон, а място, за което дълго мечтаеш да видиш с очите си.

Изобщо "Филмът на моя живот" е топъл, красив и истински с бразилската широта на вътрешния и външен поглед. А на моменти също така адски смешен и разтоварващ.

Защото всеки живее този живот, влюбва се страстно, обича, радва се, но и греши…

Та готови ли сме да простим на любимите хора, се пита тук?

Останали прожекции от фестивалната програма:

Влайкова

Вторник,

16 октомври 2018 г., 20:00 часа

Евросинема

Събота,

20 октомври 2018 г., 18:00 часа