Продължаваме с втората част от разкриването на етноложките тайни, които ни разкриват спецификата на парламентарното меле по света. Тъй като открихме, че този специфичен вид масов бой се проявява по различен начин при отделните нации, проведохме проучване по темата "Парламентарният масов акт на агресия и неговите етнографски особености". И ако избраниците на народа наистина представляват народа, нека видим с каква страст и спротна злоба го правят понякога.

Този бой от руския парламент започва като агресивен двубой между детенца в детската градина, които първо започват да се бутат с глави, а после си раздават неадекватни удари, но без да вдигат много шум, за да не чуят възрастните и да ги разтърват.

Във философията на руското парламентарно меле един от основните приницпи е, че въргалът винаги започва от поне двама и завършва с поне десест участници с общо тегло над 1 тон. Като се има предвид желанието на руските депутати за бой, е хубаво, че още не са се сетили да вербуват боксьори в редиците си, както се прави в Украйна. Грузинците в парламента са с общо тегло поне няколко тона и в това видео тези бизони в костюми наистина искат да се изпотъпчат. В грузинския парламентарен боен стил юмруците валят отвсякъде, наравно с псувните, а впечатляващата им настървеност къса гласни струни и костюми. Изглежда сякаш в Грузия наистина имат традиции в областта, иначе няма как да се обяснят уменията на човека в дънки, който като лъв иска да се хвърли от банката върху политическия опонент. Още по-впечатляващото е, че човекът в дънки не успява да нанесе удар, а просто пада върху опонента с мечешкото си туловище. Но и така става, според грузинската школа.

Този южноафрикански бой не е в парламента, но говори достатъчно за местната школа. Всъщност, силно е да се каже, че е бой, защото повече прилича на филм за рапъри, които са се напили пред дискотека. Тази традиция включва майсторство в псуването, блъскането и налитането, като задължително, тези които снимат, трябва да са поне същият брой колкото тези, които уж искат да се бият. В това е ключът на този стил - когато опоненти е сякаш искат да се сбият, но всъщност не се сбиват. Никой друг не владее тази техника до такова съвършенство. В това африканско налитане е важно всеки да се покаже много надъхан и после неговите хора да го издърпат навреме, преди сам да се е наранил.

В афганистанския бой е важно да има един по-едър, на който му се бие, и един не толкова едър, на който хич не му се бие и разчита на мелето да го спаси. Боят в афганистанския парламент прилича малко на арабски пазар, където пазаренето е завършило с откровена измама и това е довело до конфликт. Накрая хората с тюрбани разтървават хората без тюрбани.

В Италия паралментарния бой е предимно късане на лозунги и солидно дърпане напред-назад между участниците, които знаят, че, ако скъсат скъпите си костюми, ще се наранят най-лошо. Този европейски пример за брожение изглежда малко театрално, малко нереално пред камерите и съвсе-е-е-м леко напечено, защото до истински сблъсък така и не се стига. Защото това е ситуация в италианския парламент и в нея нещата са малко като футболен терен, когато ултрасите и на двата отбора са на терена. Специално тези ултраси от видето изглеждат сякаш пастата отпреди малко им е дотежала и затова няма да се сбият.

Японската школа е доста странна, но това е едва ли е изненада. В нейните традиции всички се трупат един върху друг и гледат да отстранят възможно повече опоненти с мръсни номера в мелето. Очевидно е, че масовката е задължителна в японската парламентарна борба и те определено залагат на отборната игра. Жените също участват активно, а морето от тела се затяга във възел, който само става по-голям и по-голям. Трябва да се отбележи, че най-напористият боец винаги е най-отгоре на камарата и се опитва да направи стейдж дайвинг, но тълпата просто не го желае. Открийте разликите: