Канибализмът или е остатък от примитивните времена, или е екстремна психопатия, или е от крайна нужда, но когато е масов, това прави случая малко по-особен. Защото тук не става въпрос за един Ханибал Лектър, а за мнозина полудели от гняв или глад ханибаллектъри, които късат парчета месо от себеподобните си.

Ето кои са най-известните случаи на групов канибализъм.

Холандският премиер

Убийството на братята Де Вит, фрагмент / Jan de Baen, 1672

Този случай е шокиращ, освен всичко друго, и с факта, че не е дело на гладни хора, нито на примитивни племена, и не се е случил в древната история.

Йохан де Вит е един от най-изявените холандски политици през 17. век през холандската Златна ера на търговия и колониализъм. Де Вит е богат търговец републиканец, който е начело на този възход в продължение на 20 години, благодарение на умението си да балансира с политическите интереси в Обединените провинции, което днес е Холандия. Дълго време де Вит заема най-високата политическа длъжност в Обединените провинции, която отговаря на днешната премиерска дължност.

Късметът му се обръща през 1672 г., след като страната му е претърпяла тежки военни поражения от Франция и Англия, а масовото недоволство е мълчаливо насърчавано от принц Вилем III - брата на Йохан де вит – Корнелус е обвинен в заговор срещу принца, хвърлен в затвора и измъчван за самопризнания. Когато Корнелиус отказва да направи такива, той е осъден на изгнание.

Тълпата причаква Йохан де Вит, когато идва да вземе Корнелиус от затвора в Хага. Двамата братя са убити и буквално разкъсани от тълпата, която ги съблича, изяжда парчета от телата им, а останалото обесва на стълбове.

Нападателите на братята де Вит никога не са подведени под отговорност.

Ленинград

Ленинград, 1942

Обсадата на Ленинград е продължителна, изтощителна и изключително кървава. Нацистите атакуват града през 1941 г. и в продължение на три години не успяват да го превземат. Това е и най-продължителната обсада в цялата история на 20. век.

Положението на руснаците в града е много тежко, особено в първите две години на сраженията, заради липсата на провизии. Между 1941-1944 г. в Ленинград умират над 1 млн. души, което е почти половината от населението на града.

По време на обсадата канибализмът се наказва със смърт, но въпреки това тези случаи в Ленинград варират между 1000-2000. Затова и съветските власти са принудени да изпращат патрули, които да пазят непогребаните по улиците.

Асматите и Майкъл Рокфелер

Майкъл Рокфелер и асматите

Племето на асматите е мечтата на всеки етнолог. Те живеят на отдалечен индонезийски остров в Тихия океан и са значително по-близо до пещерния, отколкото до човека от 20. век.

Дори през 50-те етнолозите знаят единствено, че островът на асматите е пълен с блата, често вали дъжд и няма почти никакви ресурси, но племето успява да оцелее по някакъв магически начин.

Младият Майкъл Рокфелер е обсебен от идеята да изследва това непознато и непокътнато кътче земя. Правнукът на американския петролен магнат Джон Рокфелер заминава на етноложка мисия при асматите, заедно с антрополога Рене Вайсер през 1961 г. Според Вайсер, лодката им се преобърнала в океана, а младият Рокфелер решил да плува до острова и оттогава никой не го видял повече.

Майкъл Рокфелер е обявен за мъртъв през 1964 г., след като не е намерена никаква следа от него. Официалната версия е, че той се е удавил, докато е плувал близо 20 километра към брега. Самите асмати пък са имали да си връщат на белия човек, защото холандските колониални сили са убили членове на племето преди време. Асматите твърдят, че те са изяли Майкъл Рокфелер като отмъщение.

Отборът по ръгби

През 1973 г. самолетът, в който е уругвайски отбор по ръгби, се разбива в чилийските Анди. За два месеца оживелите по чудо пътници някак си оцеляват на 3600 метра в планината без никаква топлина или храна. Когато лавина затрупва 11 от тях, останалите 16 се виждат принудени да ги изядат, за да останат живи. Те са спасени 72 часа по-късно, но не и от спомените си.

Може би сте гледали пълнометражния филм по случая "Alive" от 1993 г.

Revolutionary United Front

Янис Контос Поларис Абу Бакър Карго, на 31 г., е един от хилядите хора, засегнати от зверствата на RUF по време на гражданската война, която опустошава Сиера Леоне в периода от 1991-2002 г.

Тази групировка в Сиера Леоне от началото на 90-те е африканската класика. Започва като въоръжено от никой-не-знае кое въстание срещу правителството, но бунтът не успява в целта си и зацикля в отвратителен терор.

Освен с използването на деца за какво ли не и с рязането на ръце на пленени войници, групировката се прочува с жестоки ритуали в древните примитивни традиции. В техните канибалски отряди се е считало, че ако изядеш сърцето на врага, ще придобиеш силите му.

През 2002 г. Revolutionary United Front се отказаха от бойната си тактика, а от 2007 г. вече са официална партия в Сиера Леоне. Партия, чиито водачи имат купища обвинения в престъпления срещу човечеството на своя сметка.