Може би най-силна носталгия лично у мен буди споменът за български детски игрални филми и сериали – "Войната на таралежите", "Васко да Гама от село Рупча", "С деца на море". Затова се зарадвах от сърце, когато разбрах преди година, че се снима български игрален филм с главни герои - деца.

Към тази линия прибавяме и една (не)забравена любовна история на вече порасналите деца. "Дъвка за балончета" разказва паралелно за детството през 80-те на банда малчугани, няколко момчета и едно момиче, които вършат пакости и геройства заедно във време, на което този път не са придадени изцяло черни краски, защото се вижда през детските очи, а именно през фунийките, игрите до късно навън, дъвките Турбо, сока от тях, паметното събиране на картинки, викане на другарчета под балкона, викане на дама Пика… И обещанията, които даваме един на друг и помним 25 години по-късно.

Малките актьори са: Аглея Гумнерова (Биляна) и Андрея Захариев (Калин), а вече порасналите деца са изиграни от Иван Юруков и Теодора Духовникова.

Калин и Биляна се срещат случайно след повече от четвърт век - талантливият, но отегчен от живота рекламист Калин и авантюристката Биляна, сгодена за англичанин, и прекарват няколко дни в опит да бъдат отново истински, смели и щастливи по детски.

Сценаристи на филма са Теодора Маркова, Георги Иванов, Тео Чепилов и Невена Кертова, които спечелиха "Златна роза" за работата си по "Дъвка за балончета". Те са автори и на едни от най-популярните български сериали. Затова и смешките на места са добри. Режисьор е Станислав Тодоров – Роги.

Знаете, че винаги говорим за филма открито, гледаем ли е, добър ли е или пък да не си губите 2 часа от живота. Със сигурност "Дъвката" е гледаема, дали филмът е добър е относително, защото засяга теми и поколения, които са дълбоко свързани с представеното на екрана. Всеки има мнение, всеки има отношение, едни ще се припознаят, други ще поспорят за детайли.

За мен две са истините: децата играят брилянтно и от сърце. Виждаме, че адски много се забавляват с всичко, което им се случва.

Историята е добра, но на моменти олеква. Някак си не се усеща каквато и да е било дълбочина на представените чувства и развръзки. Само са маркирани и от човека се очаква да усети смисъла зад тях.

На мен така обаче ми е трудно да видя такъв от една разказана история… Може би създателите на "Дъвката" не са търсили той да е истински драматичен и преобръщащ, а просто филм за неслучила се любов. Но всеки от нас крие в чекмеджето си по една такава и би я разказал по различен начин.