Защо Герника е най-значимата картина на Пикасо?
По време на развихрилата се Гражданска война между Втората испанска република и опозиционната военна диктатура начело с Франсиско Франко, Испанската република поръчва на Пикасо, както и на няколко други известни художници да създадат испанския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 г. Така се появява легендарната Герника – картина, вдъхновена от бомбардировката на мирното баско селище Герника, което германските съюзници на Франко сриват със земята. Картината днес се намира в Център на изкуствата Кралица София, Мадрид.
И макар много картини на Пикасо да са короновани шедьоври, като Госпожиците от Авиньон например, за която се твърди, че поставя началото на движенията в абстрактното изкуство с кубизма, Герника единствена определят за плодотворна творба на артиста. Но защо точно тази картина остава в съзнанието на поколения наред?
Експериментите в изкуството на Пикасо, които водят към Герника
В средата на 20-те години на миналия век, време, в което Пикасо се захласва по сюрреализма, той все още рисува интериори с натюрморт - музикални инструменти и плодове, от които личи удоволствието на твореца. Ане М. Вагнер, кураторка на изложба в Кралица София по случай 80-годишнината на картината, разказва, че интериорите скоро след това събудили усещането му за клаустрофобия, а усещането за удоволствие изчезнало.
Тази промяна се случва на фона на усилията на САЩ и Европа да се възстановят от опустошителната Първа световна война и в годините преди Голямата депресия. В този период Пикасо и сюрреалистите изследват тъмната страна на човешката психика. Пикасо разбирал добре, че терорът, трагедията и насилието също са част от човека и силно вярвал, че психиката е мястото, където човек развързва подсъзнанието си.
Картината Les Trois Danseuses, (в превод: "Трите танцьорки", но превеждана по-често като "Танц" или "Танцът") от 1925 г. е отличен пример за творбите му от този период. (По-късно в живота си Пикасо я смятал за най-добрата си творба.) "Дива картина, някак изпълнена с излишък" – определя я Вагнер. И така творецът заменя натюрморта с женски тела. Прословут с връзките си, испанският виртуоз обикновено обрисува любовниците си с обич в личните си творби, но тези изображения се различават значително от обществените му такива. В публичните си картини той по-скоро ги разглежда в ролята им на капани или машини, как биха могли да бъдат показатели на различна реалност и как биха могли да бъдат чудовищни. С годините, непосредствено преди появата на Герника, картините му свидетелстват символизма, който може да бъде постигнат чрез манипулацията на женското тяло – експерименти, които намират своето решение в Герника.
Въпреки прочутата невероятна скорост, с която Пикасо създава Герника, тя не се появява от нищото. Тя е резултат от многогодишната продуктивност на артиста, както и на личното му отношение към политиката на Испания – мястото, където семейството му все още живее.
Поръчката на Испанската република
На фона на германските и съветските павилиони на Световното изложение в Париж през 1937 г. - гигантски архитектурни демонстрации на власт, Испанската република, нуждаеща се от финансова подкрепа, избира скромна, но ефективна конструкция, която изпъква с изкуство от световна класа. Пикасо получава задачата за стенопис през януари същата година.
Макар Републиката да има намерението да заложи в творбите политически идеи на антифашисткия режим, първоначалният план на Пикасо не е такъв. Според Вагнер артистът не е имал ясна идея за творбата, но от това време са открити негови скици, изобразяващи художник в студио, който стои срещу гол модел, подпрян на диван.
Една трагедия обаче го кара да смени курса.
Бомбардировката на Герника и едноименната картина
На 26-ти април 1937 г. Франко нарежда на нацисткия Легион Кондор (взет под наем от Германия) да бомбардира малкия град Герника. Ден за пазар, редови граждани, повечето жени и деца, се разхождат из градските площади. Бидейки първият демократичен град в баския регион, Герника е символична цел. Бруталната бомбардировка, която избива стотици (оспорвано число, но докладите варират между 200 и 1700 души) и ранява над 900 други, е първият случай в Гражданската война на атака над беззащитен град.
Испанската гражданска война е първата по рода си, която бива отразена от журналистическата фотография, показвайки на широката общественост какво се случва с телата на цивилни граждани – жени и деца. И както много други, на 27 април, Пикасо разгръща сутрешния си вестник в Париж и открива опустошителните снимки от унищожението на Герника. Макар и политически активен, (създал творби като "Сънят и лъжата на Франко", които помагали за набирането на средства за Републиката), случаят истински го разтърсва и на 1 май той се захваща с нови скици за поръчката. В средата на юни Герника е завършена, а през юли доставена до републиканския павилион. Творбата бързо се превръща в център на вниманието, оградена от скулптура на Александър Калдер и картина на Жоан Миро.
Картина на човешката трагедия
Герника изобразява неистова плетеница от шест човешки фигури (четири жени, мъж и дете), кон и бик. Действието се случва в рамките на клаустрофобичен интериор с нисък таван, под лампа, която сякаш ще се пръсне от светлина. В сцената ясно се чете емоционално и физическо следствие от война и насилие.
Пикасо никога не е давал изрично обяснение на символиката зад всяка една от фигурите в Герника: "Нека публиката сама решава какво да види" - казвал той. Често тя била възприемана именно така, буквално. В същото време обаче историци и изкуствоведи десетилетия наред се мъчат да разпознаят намеренията, стоящи зад всеки щрих.
Най-директни са може би посланията в изкривените изражения на жените, страдащи във физическа агония и душевна мъка. "Видимо е, че деформациите са инструментите на Пикасо, с които изобразява болката и страданието", обяснява Вагнер. Художникът изобразява отчаянието им чрез остри езици, а скръбта им в очи, оформени като сълзи.
Лампата често се чете като символ на бомба, но други взимат предвид формата й на око (крушката като ирис) за намек към окото на Бога. Бикът и конят търпят различни интерпретации. Повечето са свързани с ролята на животните в традиционното испанско бикоборство, където конете често са съпътстващи жертви, а бикът бива ранен до смърт. Други казват, че липсата на емоционален и физически израз на страдание при бика означава, че той е емблемата на Франко или фашизма. Трети пък твърдят, че бикът, като символ на испанската история, е тук стоически и непоколебим свидетел на трагедията.
Герника пред обществото
След изложението Герника тръгва на турне из Европа. След края на войната и победата на Франко, картината продължава да пътува, набирайки средства за бежанците, напуснали Испания. Герника става част от изложба в МоМа (Музей на модерното изкуство, Ню Йорк), а Пикасо постановява музея за неин пазител. До 1958 г. картината продължава да пътува, но след това MoMa взима решение да спретова, за да я запази в добро състояние.
През годините Герника се превръща в символ за всички онези места, където беззащитни цивилни са били подложени на атака - Дрезден, Берлин, Хирошима и други. Репродукции на шедьовъра се появяват по време на протести по целия свят, от Колката до Рамала и Южна Каролина.
Наследството на Герника
Пикасо разбира добре политическия потенциал на Герника. От началото на Втората световна война през 1939 г. Пикасо бива наблюдаван от нацистите най-малкото именно поради силното влияние на Герника. Разказват как един нацистки войник посетил студиото на Пикасо в Париж, посочил към репродукция на картината и попитал "Ти ли го направи?", а Пикасо му отговорил: "Не, ти беше."
Художникът знаел, че е направил нещо значимо и трябвало да го предпази. Той се сдобил с юридически документ, който забранявал връщането на Герника в Испания до установяването на демократичен режим. През 1981 г., 6 години след смъртта на Франко и 8 години след смъртта на Пикасо, Герника най-накрая се завръща в Испания, но бива показана под бронирано стъкло. Стъклото е премахнато чак през 1995 г.
Пикасо създава и други политически значими творби след това, но никоя не успява да предизвика подобен отзвук. С посланието си, разбрано от целия свят, Герника оставя отпечатък върху човечеството. По думите на Вагнер: "Извънредно явление за Пикасо и историята на изкуството, за републиканското изкуство, протестното изкуство и човешкия вид."
по Artsy
