"Център за хуманни политики“ начело с Юлия Георгиева взе една от двете подгласни награди "Човек на годината“ за 2019 заради организацията на мащабна онлайн кампания за набиране на средства за продължаване на работата на "Розовата къща“ - дневен център за наркозависими хора. 

Юлия е човек, който не се отказва да помага на едни от най-маргинализираните хора у нас: зависими, често бездомни, обикновено без документи.

Всеки човек би трябвало да получи грижа и помощ, а в Розовата къща това се случва, независимо от трудностите и неглижирането от страна на институциите.

Случва се благодарение на Юлия и на всички хора, които не спират да подават ръка.  

Какво означава за теб тази награда? Малко се счупи в началото…

Не се е счупила, просто се превърна в две награди, след като съвсем сама полетя. Честно казано, преди събитието си представих, че може да получа грамота и това доста ме развълнува, стори ми се добър начин да популяризираме идеята на "Розовата къща“, но не смеех да мечтая дори. А когато специалните награди свършиха, си казах "ОК, размина се! По-добре, че няма да се налага да говоря пред толкова хора“. Но когато казаха името на Център за хуманни политики и моето, наистина изпаднах в шок. Сякаш наблюдавах света отстрани, странно усещане. Харесва ми, че каузата ни се разпознава и е хубаво да получиш внимание. Все пак аз не съм свикнала да взимам награди за работата си. Работата е всеки ден и си е сериозна битка, която изисква пълно отдаване. Дано това второ място Човек на годината направи тази битка малко по-ползотворна.

Как би описала Розовата къща на човек, който за първи път чува за нея?

Когато през април пуснахме първата кампания за набиране на средства, се опитах да направя това и то гласеше: "Розовата къща е единственото място, където хора, които са зависими – обикновено бездомни, често без документи – могат да намерят разбиране, социална и здравна информация, колегите да ги сръчкат да отидат на лекар, да получат съвет и ясни насоки. Едно-единствено място в този огромен град, където могат да изядат филия с лютеница и да стоплят телата и душите си.“ И хората ни разбраха! Получихме страхотна подрепа от всякакви хора, от всякакви населени места, от млади и възрастни, от богати и бедни. Имахме дарение от 1.80, което ми е супер любимо, очевидно това са били всичките пари в картата на дарителя, но имахме и невероятното дърение от 3500 от едно невероятно младо семейство, които вместо да отидат на супер меден месец, отделиха парите, събрани на сватбата си за Розовата къща. Очевидно светът е пълен с готини хора, които разпознават дори тези толкова тежки проблеми, и е наша работа да ги намерим и да популяризираме каузата си.

Към момента какво е положението на Розовата къща?

Осигуряването на стабилно финансиране се оказа много по-труден и бавен процес, отколкото си мислехме в началото. Общинските избори напълно блокираха възможността да кандидатстваме за делегиран бюджет през общината, а и през другите източници на финансиране ударихме на камък. В момента отново тече кампания за набиране на средства, зимата дойде, а хората в къщата стават все повече, токът е скъп, имаме нужда от повече средства за издръжката ѝ. Мечтаем да заработи на пълен ден (в момента работи само от 10 до 14.00 ч, което е супер недостатъчно, особено през зимния период). И отново разчитаме на помощта на хората. На тези, които вече веднъж я спасиха. На тези, които са достатъчно хора, за да подадат ръка на най-прецаканите.

Каква институционална помощ би трябвало да се окаже на хората със зависимости?

О, това е огромна тема! Наистина огромна! Всъщност в България няма почти нищо, което да помага на хората със зависимости, а дори и малкото съществуващи възможности се съкращават ежедневно. Сякаш много бързо и лесно забравихме огромния проблем от хероиновата употреба през 90-те. В момента няма безплатни и ефективно работещи дневни или вечерни центрове за психосоциална рехабилитация на зависими. (Всъщност и платен има един, а колегите неистово се борят за оцеляването му). Терапевтичните общности масово са пред колапс, поради липса на средства, а техните пациенти нямат възможност да плащат високите месечни такси. Вярвам, всички вече са чули за проблемите свързани с безплатната метадонова програма към ДБЛНА, чиито пациенти бяха изхвърлени от болница "Света Анна“ по един изключително нехуманен начин. Доскоро не работеха и програмите за намаляване на вредите, които поне не допускаха епидемии от кръвнопреносими заболявания. Лятото възобновиха дейностите си, но с много малко средства от МЗ, разпределяни по много странни критерии, сякаш не предлагат здравна услуга, а продават трици. Всъщност, основните средства за лечение на зависимости минават през финансирането на психиатричната помощ, която не е част от здравната каса и до която не достигат нужните средства. Знаем, че положението в психиатричните отделения е абсолютно неприемливо, а колегите, които работят там, се борят с вятърни мелници. За съжаление, проблемите свързани с превенцията, употребата и лечението на зависимости, през последните години се замитат под килима сякаш проблеми няма, а в същото време официалните данни на ESPAD (Европейското проучване на употребата на наркотици и алкохол в училище) от 2015 казват, че 30% от 15-годишните ученици в България са употребили някакво незаконно вещество, не ми се мисли какво ще покаже новото им проучване. Според мен е безкрайно важно много спешно да признаем, че проблем същаствува, и той е сериозен, и да се вземат отговорни мерки по темата: от селективна училищна превенция, през достъпно лечение, до осигуряване на услуги за хората, които са със зависимости. А за да се случи това, трябва да се обединят всички възможни ресурси от МЗ, МТСП, ММС, МВР, общините и неправителствените олганизации, които в момента основно покриват наличните услуги. Това ще е огромен труд, който трябва да започне с признаването на значимостта на проблема. Смятам, че отдавна стана ясно, че с преследване на хората, които употребяват наркотици, нищо няма да се промени. Те се превръщат в удобни и лесни жертви, които непрестанно са арестувани, вкарвани в затвора, преследвани, дискриминирани и стигматизирани на всички нива. И няма как сами да излязат от този порочен кръг. Налага се спешно и рационално да се работи в посока намаляване на търсенето на наркотици от хората, защото докато има търсене, ще има и предлагане - елементарен пазарен принцип. И би било страхотно МВР да се съсредоточи в трафика, а не в преследването на употребяващите наркотици или в притежаващите малки количества, където харчи огромен ресурс без да има каквато и да е ефективност. А спестените средства да бъдат пренасочени към грижа.

Ние, хората тук, добри хора ли сме, разбираме ли отсрещните, когато те имат проблем?

Хората навсякъде са добри, понякога са жертва на предразсъдъци, понякога на лъжливи новини, понякога се страхуват, но няма човек, който да не се смята за добър. Покрай "Розовата къща“ срещнах ужасно много емпатични и страхотни хора, които ни помагат всячески. Говорих със стотици хора, които просто не разбираха проблема, с хора, които първоначално са били против съществуването на къщата, а после станаха част от нашата кауза. Хората са добри, наша работа е да обясним човешки как и защо трябва да се подкрепя всеки човек. Защото всеки човек е ценен, всеки живот е неповторим и нямаме право да изпуснем дори една възможност някой да заживее по-добре. Вярвам, че ако се научим да се поставяме по-често на мястото на човека отреща, ще изградим едно много по-приятно общество за живеене. И ще ни е хубаво на душите.

Каква е твоята следваща задача?

Приоритет е да намерим финансиране за къщата, за да може за осигурим нe просто екзистенс мининума, а и една ефективна и смислена услуга. Другата ни огромна и супер важна задача е да завършим адаптацията на програма за селективна превинция в училище. Невероятно важно е младите хора да получат подкрепа в периода на израстването си и да имат възможността да се развиват пълноценно, без да губят време във вредящи поведения. Имаме големи планове за подобряване на законодателството, осигуряване на подкрепа и т.н. Като начало обаче отивам да платя режийните на къщата, трябва най-посла да оправя сайта на Центъра, да организирам Коледно парти в къщата, май някъде между всичко това трябва да се опитам и да си почина.

Какъв е смисълът от доброволческия труд за всички нас като общество?

Обичам доброволчеството! Благодарение на него е възможно да се случват чудеса и дори да получаваме награди. От една страна, доброволците спасяват инициативи като "Розовата къща“, без тях оцеляването ѝ нямаше да е възможно. Официално се води, че имаме 5 доброволци, но на практика и екипът също работи на почти доброволен принцип (със супер ниско възнаграждение), имаме стотици хора, които ни подкрепят всячески – даряват средства, носят дрехи и храна, даряват ни знанията и уменията си. Те правят съществуването на къщата възможно. От друга страна, доброволчеството е и начин за всеки да се докосне до друг свят, да се почувства ценен и значим, да направи средата ни на живот по-добра. Доброволчеството помага и за намаляването на стреса от работата, за намиране на по-дълбок смисъл, за излизане от материалнито и влизане в духовното. Доброволчеството е супер!

Би ли дала добри практики, ти пътуваш много, чрез които се помага на хората със зависимости?

В Португалия например през 2001 напълно беше променен подхода за борба с наркотиците - употребата и притежанието на малки дози бяха регламентирани, а голяма част от средствата, които до момента бяха харчени за преследване, се пренасочиха в грижа. Това не означава, че големите дилъри са оставени без отговорност, напротив - усилията се насочват към тях, а ако някой човек с неголямо количество бива заловен, той се изпраща към центрове, които предлагат грижа и подкрепа. А това стана възможно след като със спестените пари от преследване (престой в затвора, водене на скъпи дела и т.н.) бяха отворени множество и най-различни услуги за хората, които употребяват наркотици – от мобилни метадонови програми до терапевтични общности, от тестване на наркотици на партита до стаи за употреба. Никой не ги кара насила да се лекуват (нещо, което доказано не работи), а ги подкрепят и мотивират сами да вземат решение да спрат употребата, и се получава. 18 години по-късно в Португалия почти няма смъртни случаи от свръхдози, възрастта на първа употреба е нараснала много, по-малко хора изобщо употребяват наркотици рисково, още през 2008 има огромно повишение на търсенето на терапия за зависимости, прекратиха една от най-сериозните ХИВ епидемии в Европа...

Подобни практики има и в други европейски страни и навсякъде резултатите са положителни, наистина нямам обяснение защо България се отклони от този си път на развитие, по който беше тръгнала в средата на 90-те и предпочете да се прави, че проблем няма. Там се обръща и много сериозно внимание на т.нар. "синтетични наркотици“, които са много по-опасни от т.нар. традиционни наркотици, те рядко могат да бъдат засечени с тестове за наркотици, което ги превръща в предпочитани от младите хора, от шофьорите, от хората, на които се правят тестове на работната място, дилърите се чувстват по-сигурни да ги разпространяват. За съжаление, в България почти не се говори по тази тема, а вече имаме смъртни случаи от тези вещества, но и никакъв адекватен отговор, няма дари елементарни информационни кампании, които не са панация, но са важни от гледна точка на опознаването на проблема от широката общественост. Моето обяснение е, че думички като "наркотици“, "зависимости“ имат толкова негативна тежест, че всички (особено политиците) избягват да ги ползват или да обърнат сериозно внимание на проблема. А това е престъпна небрежност.

За оцеляването на Розовата къща можете да дарите на в PayPal на e-mail: [email protected]

Банковата сметка на организацията е:
фондация Център за хуманни политики
BG25UNCR70001523230099
Банка
UniCredit Bulbank – UNCRBGSF
На основание: Дарение за Розовата къща
(тук таксите са най-ниски)

Можете и да се абонирате за месечно дарение тук.

или да изпратите дарителски SMS с текст на латиница
DMS PINK HOUSE на номер 17 777
(за абонати на Telenor, VIVACOM и A1)