Юли е тук, и след този незабравим изгрев, и след безброй такива.

Сега по-скоро искаме да опишем онова трептене в следобедната мараня, когато всичко е спряло и четем в онова сладко вглъбяване, което ни подарява лятото. Когато се раждат най-красивите идеи и най-разпалените чувства. Когато всичко е страст по четенето и самото преживяване с книгите.

Ето нашия юлски избор, в който смятаме да се гмурнем този път, а вие какво избрахте?

"Поздрави от синята палатка“; Петя Кокудева

"Поздрави от синята палатка" събира 95 от най-ценните срещи със света на известната детска писателка. Това не е пространен пътепис, а калейдоскоп от кратки, фрагментарни истории с много личен поглед към разнолики места и култури. Някои от текстовете са същински трилъри, други са разговори, трети са документален разказ - от вулкан, кафене или оризище, четвърти са фрагмент от философията на далечна култура…

От Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ – тези пътешествия ще ви отведат в домовете на велики писатели и на обикновени хора. Ще ви разкажат за богове с плетени шапки и за страховити затвори, за хумористични републики и свободни слонове, за пустинни дяволи и далечни ледници.

5 континента. 25 страни. 95 истории. 145 фотографии. И напомнянето, че всички тези числа нямат особено значение. Не и без хората, животните и мимолетните срещи завинаги.

Очаквайте книгата след 8 юли.

"Александър Велики“; Никос Казандзакис

Александър е герой, велик пълководец, цар, мистик, мисионер, потомък на Херакъл. Той е легенда и в същото време – човек от плът и кръв – войник, свикнал на изпълнения с пороци войнишки живот. Александър е една от най-магнетичните и пленяващи въображението фигури в световната история. И неговият изключителен живот е разказан брилянтно от Никос Казандзакис.

Историята на древногръцкия владетел е предадена от гледната точка на младия Стефан – момче, което израства заедно с Александър, а по-късно става негов офицер и го следва в походите му из далечни земи. Подобно на "В дворците на Кносос“, и в романа "Александър Велики“ Никос Казандзакис отправя своите послания към юношеска аудитория. Книгата обаче може да вдъхнови читатели на всички възрасти – стига само да помнят какво е да си млад, смел и да мечтаеш за невъзможното.

Писателят е успял да избегне изкушението да представи Александър в изцяло положителна светлина. Романът може да послужи като чудесен урок по героизъм и чест, но в същото време изгражда един пълнокръвен, многопластов образ на древния пълководец – едновременно близък до историческите източници и плод на личната философия на Казандзакис. 

"Полето"; Роберт Зееталер

Роберт Зееталер (род. 1966 г. във Виена) е сред най-известните съвременни австрийски писатели. Заради вроден зрителен дефект (19 диоптъра късогледство) получава основното си образование в училище за деца със зрителни увреждания. Завършва актьорско майсторство във Виена и участва в множество продукции в киното и телевизията, играе в различни театри във Виена, Берлин, Щутгарт и Хамбург. Автор е на романи и сценарии. Международна известност и редица литературни награди му носят книгите "Трафикантът“ и "Цял един живот“. Живее в Берлин и Виена.

Ако мъртвите можеха да хвърлят поглед назад към живота си, за какво ли биха говорили?

В своя нов роман, завоювал челните места в престижните класации на най-продавани книги, Роберт Зееталер буквално ни засмуква във водовъртежа на своето въображение, оставяйки мъртвите да говорят за... живота естествено! За щастливите дни, за злополучните или комичните моменти в него, за провалите или за звездните си мигове – едни с тъга и носталгия, други със себеирония и смях.

Героите сякаш оживяват пред нас – пасторът, който загубва вярата си и подпалва църквата; лекомисленият Лени, който се увлича по хазарта и умира; леконравната Хайди, която е имала 68 мъже, но е обичала само един от тях; местният репортер, неосъществил мечтата си да стане писател; подкупният кмет, който цинично възкликва: "Но как бих могъл да дам, ако преди това не съм взел!“ и още и още човешки животи, всеки различен от другите, но и всеки свързан с другите.

"Хаштаг"; Ремигиуш Мруз

Теса е студентка, която се бори със собствените си страхове и напуска къщата си само в краен случай. Тя не очаква никаква пратка, въпреки това на колета ясно е изписано нейното име. Водена от любопитство, решава да провери загадъчния пакет. Това се оказва най-голямата грешка, която е правила някога.

В него Теса намира снимка на отдавна изчезнало момиче и надпис с хаштаг. Точно когато сенките от миналото й излизат, в социалните мрежи потребители започват да публикуват снимки на сгради, места или цитати със същия хаштаг. Шокиращото е, че тези хора са безследно изчезнали от години...

Заедно със съпруга си, тя се впуска в търсене на връзката между изчезналите хора и получената пратка. Теса се заплита между загадъчното минало и хаотичното настояще. Оказва се, че не може да вярва на никого, още по-малко на себе си.

Ремигиуш Мруз е новото голямо име в трилър жанра. Адвокат по образование, полякът е автор на 30 криминални романа, продадени в милиони екземпляри и адаптирани за телевизионния екран.

Повече от две хилядолетия човечеството се възхищава на точната оценка на действителността, която се съдържа в латинските крилати изрази и сентенции. И днес във всяко кътче на земята може да се чуе една или друга древна мъдрост, изречена за пръв път преди много векове, но съхранила своя смисъл и красота в пределно стегнатата си и шлифована форма. В латинските сентенции е акумулирана огромна мисловна енергия, затова те имат и невероятна сила на въздействие, създават нови пространства за мисълта, придават по-голяма убедителност и красота на речта.

"Опитът е лъжлив, преценката – трудна"; латински сентенции и поговорки

Съставителство и превод: Владимир Атанасов

Целта на настоящата книга не е просто да събере и разположи в азбучен ред някакъв произволен набор от изрази, наскубани от разни сборници, а да представи на читателите проверена и цялостна подборка, която действително да може системно да ги въведе в лаконичния и възвишен свят на латинската речева култура. Освен безукорно точния превод, навсякъде е посочен авторът на сентенцията, източникът, от който е взета, както и контекстът, в който тя е била употребявана.