КНСБ настоява в края на 2022 г. средната работна заплата в България да стане 1000 евро, а минималната - 450 евро. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, който представи основните изводи от Четвъртия годишен доклад на КНСБ за резултатите от колективното договаряне на работните заплати през 2018 година.

Докладът сочи, че средното договорено повишаване на доходите е около 10 процента. Масово, договореното повишение на заплащането е с от 5 до 10 на сто, като в предприятия от частния сектор се наблюдава ръст на заплатите над 10 на сто. Общото покритие на наетите с колективно трудово договаряне е около 30 на сто, или 687 хил. души.

Най-високи са заплатите в IT сектора, въздушния транспорт, производството на кокс, застраховането, централните офиси, добива на метални руди, рекламите и проучването на пазари, финансовите услуги, далекосъобщенията. Сред най-нископлатените дейности са медико-социалните грижи, социалната работа без настаняване, производството на дървен материал, ветеринарномедицинската дейност, производството на облекло, охраната, ресторантьорството и др.

Средната работна заплата по предварителни данни за 2018 г. достигна 1135 лв., което е номинален ръст от 9.4 на сто и реално покачване с 6.4 на сто. В промишлеността от общо 29 отрасъла 17 имат равнище на заплащане над средната работна заплата за страната, а 13 са с номинален ръст над средния за страната.

Обхватът на броя на наетите на минимална заплата продължава да нараства. В края на декември 2018 г. достига 442 392 души и представлява 19.3 на сто от всички наети, при 16.6 процента през 2017 г., пише в доклада. Драстично увеличение на наетите на минимална заплата в сравнение с декември 2017 г. се отчита в "Транспорт, складиране и пощи" - почти 2,2 пъти, със 72.3 на сто - във "Финансови и застрахователни дейности", със 62.7 на сто - в "Създаване и разпространение на информация".

Работната заплата продължава да бъде основният източник на доход в домакинските бюджети. През 2018 г. доходът от работна заплата на едно лице от домакинство достигна 3336 лв., което представлява ръст спрямо предходната година от 9.8 на сто. Това е най-високият номинален ръст от последните пет години. Относителният дял на дохода от този източник в общия доход на домакинствата също нараства и през 2018 г. достига 55.5 на сто, което е с 1.1 процентни пункта повече от 2017 г., пише в доклада.

Разликите в стандарта на живот по региони у нас остават непреодолимо големи, констатират от КНСБ. Покупателната способност на работната заплата се повишава плавно, но равнището й остава твърде ниско, за да изразява някакви значителни и трайни промени в жизнения стандарт на населението, пише в доклада.

Средната работна заплата в България изостава номинално между 4 и 7 пъти спрямо старите държави членки и около 1.6-2.5 пъти спрямо новите държави членки. Отклоненията при нетния размер са следствие от разликите в данъчното облагане и дела на социалноосигурителните вноски. В стандарта на покупателна способност средната нетна работна заплата в България е 2.0-2.5 пъти по-ниска от тази в старите държави членки (Италия, Ирландия, Великобритания и Германия) и 1.2-1.7 пъти - спрямо новите държави членки (Латвия, Литва, Естония, Словакия, Чешката република, Унгария и Полша). На практика този показател е най-точният измерител на покупателната способност на заплатите, защото отразява както разполагаемия размер, така и ценовите разлики между отделните страни, допълват от КНСБ.

България продължава да е на последно място по размер на минималната работна заплата, но като процентно нарастване за година има сходна динамика с тази на Чехия, Хърватия, Естония, Румъния, Словакия и Гърция.

България попада сред осемте страни с най-висока данъчно-осигурителна тежест на годишния доход от минимална заплата, отбелязват още синдикатите.

За нормален живот на четиричленно домакинство са необходими 2442 лева месечно. Това са необходимите средства за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно домакинство (двама родители и две деца). Издръжката на живота за един човек от този тип домакинство е в размер от 610,53 лв, съобщи на пресконференция в КНСБ Виолета Иванова, експерт от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

За да бъде постигната общата стойност за издръжка на живота, нетният размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни от този тип домакинство трябва да бъде не по-нисък от 1 221 лв. (бруто 1 574 лв.), при условие, че работната заплата е единствен източник на доходи. От КНСБ припомниха, че около 70 на сто от работещите българи получават работна заплата около или под средната за страна.