Snapchat е апликацията, която цяло едно поколение чакаше. Преди 2011 г. – годината, в която се появи Snapchat – наративът около социалните медии беше в същината си следният: бъдете предпазливи. Всяка дума, снимка или видео, които публикувате онлайн, се съхраняват някъде, в някой далечен подземен комплекс със сървъри. Бъдещите ви работодатели ще ви разузнаят и ще направят скрийншот, на който се вижда как мятате салфетки в заведение с нисък морал. Майка ви ще потърси името ви в Google и ще открие старите ви туитове, където я наричате “бясна кучка“, а после ще поиска да ви даде за осиновяване. В ерата на споделянето всички мислеха, че повече никога няма да могат да избягат от миналото си.

Snapchat елиминира тази тревога: всяко съобщение, което изпращате, се изтрива от сървърите на компанията, веднага щом бъде прочетено или срокът му изтече, което означава, че можете да публикувате каквото искате и да бъдете относително спокойни. Това доведе до публикуване на хиляди (може би милиони) снимки без дрехи. Дадеш ли възможност на десетина души да публикуват задниците си, поне една четвърт от тях ще го направят.

В началото на годината Snapchat обяви забрана върху “рисковите снимки“ във функцията Discover, където постовете са публични, в резултат от оплаквания на родители. Компанията съветва потребителите да не „разпространяват крайно сексуално съдържание“ в Story-тата (историите), които са публични. Личните разговори и снапове се третират различно. Всъщност се създава цяла индустрия от надомна работа, в която млади жени използват услугата, за да разпространяват платено сексуално съдържание, като се заплаща според броя видени снапове.

Стейси - момиче, което иска 20 паунда първоначална такса, за да гледаш шоуто, което излъчва на живо. Списъкът от зрители наброява около 15 души. Простата сметка сочи, че ако Стейси прави такова шоу два пъти седмично, може да изкарва 600 паунда за няколко часа работа през седмицата.

Любовта и бизнесът в дигиталната ера

Събличането онлайн не е нищо ново. Откакто уеб камерите са общодостъпни, потребители ги ползват, за да покажат интимните си части – независимо дали целят печалба или просто удоволствие. Една от първите сцени в популярната култура, в която го наблюдаваме, е от филма “Американски пай“ (1999 г.) – Джим включва уеб камерата с живо предаване, за да покаже на приятелите си как ще загуби девствеността си с красивата Надя - без да иска обаче, кани всички от списъка си с контакти да гледат как всъщност свършва, преди дори да я е докоснал.

С появата на световната мрежа идва началото на порно сайтовете, но с разпространението на уеб камери идва началото на безплатното и широко разпространенота сексуално съдържание. Докато порно индустрията страда от това, тази на виртуалния секс само продължава да расте. Предлагайки  комуникация на живо с модели, днес индустрията се оценява на 1 милиард долара годишно.

My Free Cams, един от най-големите сайтове за виртуален секс, може да се похвали с над 100 000 модела и 5 милиона потребители. Потребителите купуват жетони, за да плащат за различни услуги, като частни шоу програми, със звук или без, или пък за възможността за лични чатове, а сайтът взима процент от парите, платени за жетони, преди моделите да получат нещо. В Snapchat парите се прехвърлят директно към момичетата. Невъзможно е да се каже колко пари се генерират в индустрията, тъй като сметките са трудни за намиране, а Snapchat не коментира тенденцията.

Два основни метода се използват в Snapchat: по-популярният е да се създаде акаунт, в който всекидневно се публикува сексуално съдържание, а потребителите плащат само веднъж, за да отключат достъпа си до него. Вторият вариант е “премиум шоу“, за което потребителите плащат, за да влязат в списъка на момичето, което може в продължение на няколко часа да изпраща сексуално съдържание.

Друго “премиум“ момиче под псевдонима "CrazyyCatt" в Snapchat е работи с еднократна такса за записване от 65 долара. В добрите седмици има по 15 нови записали се, а в лошите - по 5, което означава че доходът варира между 325 и 975 долараседмично. За нея парите са свобода и самостоятелност.

И ето я приказката за Snapchat, който дал свободата на голите принцеси да се снимат, когато и където си поискат (за разлика от сайтовете за виртуален секс, където нещата са организирани и нагласени). Със Snapchat те получават 100% от възнаграждението си и могат да го инвестират в каквото си искат. Сега те могат да имат мечтания бизнес или необходимото време, за да се занимават с изкуство.

И макар момичетата да изкарват добри пари, снапчатвайки цици, като всяка друга професия и тази има своите недостатъци. Исканията на “потребителите” могат да бъдат доста извратени, а унижението - основен риск на “професията”. Въпреки че снаповете се самоунищожават, потребителят все пак може да направи скрийншот на екрана или пък да го заснеме с друго устройство. Това означава, че той може да разпространи съдържанието на други места, като например в блогове, създадени за целта. Разбира се, ако има апликация, която кара хората да изпращат секс снимки един на друг, тя ще вдъхнови създаването на блог, който колекционира тези снимки.Здравейте, Snapchat Sluts(в превод: уличниците на Snapchat.) Тези и много други групи онлайн колекционират подобно съдържание.

Длъжни сме да напомним, че изпращането на голи снимки е неблагоразумно. Ако все пак ви се налага, помнете златните правила: без разпознаваеми облекла и интериор, без лица. Или просто не го правете. Не и за пари.