Розeмари Трокел с изложба у нас
В Галерия Структура се откри забележителна изложба на Немския институт за международни отношения (ifa), която показва една от най-важните съвременни немски художнички - Розeмари Трокел. Изложбата е осъществена със съдействието на Гьоте Институт.
До 30 март имаме удоволствието да видим работи на една смела експериментаторка и бунтарка, която умело ползва различни изразни средства и поставя фундаментални теми относно ролята на жената по различен и запомнящ се начин. В годините Розeмари Трокеле давала много рядко интервюта и е заявявала позицията си най-вече чрез изкуството си.
Роземари Трокел е родена на 13 ноември 1952 г. в град Шверте, Германия. Детството си прекарва в Леверкузен и нейни творби често могат да бъдат видени в музея Морсброиш в града.
Развива интерес към живописта и киното още в ранна възраст, но в колежа учи антропология, социални науки, теология и математика. По-късно следва изкуство в Академията за изящни и приложни изкуства в Кьолн.
Роземари работи в областта на рисунката, инсталацията, видеото, ръчно- и машинноплетената "живопис", керамиката и скулптурата. Тя е също така професор в Академията по изкуства в Дюселдорф от 1998 г.
Но в крайна сметка нейната работа не може да бъде ограничена до един жанр, нито да бъде подчинена на един стил. Използвайки различни изразни средства, тя размива границите между личното, местното и глобалното и включва широка мрежа от дискурси, които засягат както различни аспекти на немската социална и политическа история, така и западни философски, теологични и научни дебати или културни кодове, ролеви модели и норми в системата на изкуството.
Една от основните теми на Роземари Трокел е критичното изследване на женската страна на живота и различията между половете.
Всъщност артистичните позиции на нейните по-възрастни колеги формират нейната програмна отправна точка. Доминирана предимно от мъже, дори през 80-те години на миналия век, художествената сцена я подтиква към противопоставяне. Тя настойчиво създава контра позиции и съпоставя мъжкия артистичен гений с ролята на жената и нейното място. Творбите й отразяват гледната й точка в една категорично феминистка посока и са настойчиви в своята остра критика към доминиращата система в изкуството.
Въпреки критичната си позиция, творбите на Роземари Трокел са жизнени, изпълнени с въображение концептуални конструкции, живи и убедителни. Художничката успява да визуализира дори тежки интелектуални теми по ироничен и хумористичен начин, като избягва догматичните позиции и дори полемиката.
Тя продължава тази посока и след 1991 г. чрез плетените картини, които висят на стената като минималистични скулптури. Роземари Трокел заимства плетивата от всекидневието на жените и ги освобождава от традиционните им функции. Както вълнените материали в плетените картини – идеологически обременени като "типично женски", електрическите котлони, използвани често в нейни произведения, също губят баналните си връзки с домакинството.
Роземари Трокел не развива работата си линеарно, а умишлено избира пресичащи се пътеки. Чрез един напълно деконструктивен метод, тя поставя всеки отговор, веднъж намерен, отново под въпрос или търси нов отговор. Непосветеният наблюдател би могъл да възприеме работата й като разнородна и най-вече трудно разбираема. И все пак, една фино изтъкана мрежа от асоциации циркулира около всяка група произведения, в които мотивите, един път формулирани, претърпяват многобройни вариации и по този начин се дешифрират.
В работите й традиционните и новите изразни средства създават удивителни връзки за зрителя. Това е особено очевидно при рисунките с мастило, въглен, молив, колажите и компютърните рисунки, които имат важно място в творчеството й. Рисунките придружават всяка нова фаза на работа, както като експерименти, така и като скици, отбелязващи наблюдения и идеи, но и като отделни произведения.
Тази изложба конкретно поставя специален акцент върху рисунките и видео работите на Роземари Трокел.
Сред последните й по-големи изложби са тези в Модерна Музеет, Малмьо, Швеция, 2018; Гладстън Гелъри, Ню Йорк, САЩ, 2017; Кунстхаус Брегенц, Австрия, 2015; Галерия Сърпентайн, Лондон, 2013; Музея Рейна София, Мадрид, The New Museum, Ню Йорк, 2012 и други.
