Често на нас наблюдателите на състезания и конкурси от различен характер не ни става ясно защо печелившият получава съответната титла, особено когато тя се дава от компетентно жури. Нещо такова се получи и когато Пловдив беше обявен за Европейска столица на културата 2019, а София не успя да грабне тази толкова важна за туризма възможност.

Въпреки изложените концепции, обосновката на екипите на двата града, мнозина се чудиха как така Пловдив, а не София. След като в нашата столица принципно има много по-развит културен календар и повече алтернативи за излагане на изкуство.

Тогава във всеобщата глъчка ми направи впечатление едно изказване на член от екипа на Пловдив 2019, цитирам по памет:

"Ние не криехме какво ни липсва, не се представяхме изцяло в бляскава светлина, посочвахме възможности и споделяхме мечти за нашия град."

Ето с този ход се печелят международни състезания, не когато смиташ всичко под килима и каниш гостите да седнат, а бабунката от мръсотия весело стърчи между вас и напомня за неадекватните ти действия. Успехът идва, когато ясно, точно и честно заявиш какво би могло да бъде и че си готов да го направиш.

Така е спечелил и "Мъртвият град" или свързваният дълги години почти изцяло с мизерия и безпризорност – древен град Матера.

Ще попитате колко пък да е древен – всъщност животът в Матера датира отпреди 9 000 години. Впечатляващият старинен град е разположен на скалисто възвишение. Многобройните пещери са били първите домове на древните обитатели. Но архитектурният план не се е случвал хаотично, а с доста сериозна мисъл. Жилищата са били издълбавани едно под друго в самата скала. Всички те са свързвани така, че покривът на едната къща да се явява път, стълбище, градина или под на другата къща. Впоследствие християните са заимствали този скален модел и за построяване на църкви.

Пещерните жилища са под егидата на ЮНЕСКО от 1993 година. Те се наричат Sassi di Matera – Камъните на Матера, и са били пълнокръвно обитавани до 50-те години на миналия век. Хиляди италиански семейства са живеели в скалната обител с домочадието си и домашните животни.

По времето на режима на Мусолини скалните жилища са били електрифицирани и отчасти в града е прокарана канализация. Въпреки тези подобрения през 1952 г. 15 000 обитатели на "сасите" са били преместени в нови квартали, заради върлуващите болести и повсеместна мизерия.

За тази действителност в италианското градче научаваме от романа "Христос се спря в Еболи" на писателя, художник и лекар Карло Леви. Еболи е градче в близост до Матера.

Дълги години пещерните жилища са били изоставени от хората, но най-вече от управлението на държавата. Статутът на ЮНЕСКО води до поетапно реновиране на старата част в автентичен вид. Туризмът преоткрива мястото и преобразува част от конструкциите в луксозни хотели.

Всички тези подробности не могат изобщо да помогнат на съзнанието ви да си представи изумителната стара част на Матера, превръщала се многократно в естествен декор на редица филми, сред които е този на Мел Гибсън, "Страстите Христови".

Това, което ние като туристи усетихме за няколкото часа, прекарани в този изумителен град, ден преди официалното откриване, бе, че тези хора са били и са готови на всичко, за да изчистят имиджа на града си. Именно затова е и мотото "Отворено бъдеще". С гордо вдигната глава, с абсолютното съзнание, че всичко зависи от тях, хората на Матера вливат нови живителни сили, за да привлекат истински стойностите туристи, които имат отношение както към миналото, така и към настоящето и още повече към бъдещето.

Италианците искат съмишленици, а не консуматори на тяхното културно наследство. Затова е и въведен инструментът – временно гражданство, посетителите на града получават паспорти и стават "граждани" на Матера.

Всъщност става ясно, че мотото за отворено бъдеще не е насочено само към града, а към цяла Европа. Макар малък, южен и изоставян, Матера дава кураж на всеки един град в Европа, че може да се възстанови. Разбира се, благодарение на хората вътре в него, но и на помощта и вярата отвън. #Заедно за #ОтвореноБъдеще.

Разнолики, но пълни с идеи и вдъхновение, това носят в ДНК-то си двете европейски столици за 2019 – Матера и Пловдив.