В Библията се казва, че ако искате да срещнете Бог, трябва да се огледате за "малките хора" – просяците, сираците, бедните, вдовиците, които нямат с кого или с какво да посрещнат празниците. Жестът към тях е жест към самия Бог според Новия завет. Казвам празници, като че ли ни е нужен повод да сме по-щедри към хората с оскъден късмет и възможности.

Но истината, че си спомняме за даването и споделянето при наближаването на някой голям празник като Коледа и Нова година. Човешко е да се почувствате гузни, когато вървите с грамада от торби и отминете хората, протягащи празна пластмасова чашка към вас.

Знам, че има редица логични причини, заради които да не им обърнете внимание. Сигурно много от вас си мислят, че няма основание да се чувстват виновни, щом са работели здраво за парите си, а и не е правилно да поощряваме бездействието. Само че няма да стигнем далеч, ако непрекъснато посочваме грешките си и отрязваме вариантите за помощ.

Да покажем добрина, състрадание и разбиране е толкова присъщо за хората, но сякаш спираме естествените си импулси. Може би от страх, че пилеем или пък се изкушаваме от онази натруфена западна Коледа, която ни се набива на очи и пренасочваме средствата си за лукс и изобилие.

Не са малко обаче и примерите, в които християните показват истинския смисъл на празниците. А именно – скромност, щедрост и милосърдие, което по-големите от нас си спомнят като старата българска традиция за посрещане на Рождество Христово.

Макар и да не е българин и да живее в съвременният свят на пищни трапези и лъскави подаръци, ресторантьорът Петер Кювайдлер отбелязва Бъдни вечер по-различно. На всеки 24 декември той затваря ресторанта си в Кьолн, Германия и посреща бездомници, самотни възрастни хора и бежанци от градчето.

Вече 16 години той става в 4 сутринта и приготвя за тях пържоли с гъбен сос, печено свинско с картофи и телешка супа. Миналата година гостите му са били над 120. Сред тях има и мюсюлмани, заради което е започнал да приготвя и телешкото.

За хората, които търсят малко топлина и настроение, Петер пали коледните лампички и сервира безплатна вечеря. Традицията му е предадена от роднини от Австрия. Казва, че няма по-хубаво чувство от това да предоставиш малко съпричастие на нуждаещите се, защото по празниците тяхната самота и лишения се усещат най-силно.

Огромна коледна трапеза за възрастните и самотни хора организира и берлинският изпълнител Франк Цандер. Същото прави и германката Марта Хоф от Бремен, която кани бездомници в дома си, за да посрещнат заедно Коледа.

За 69-годишната пенсионерка това се е превърнало в празничен обичай, след като за една Коледа е поканила студентка, която не се разбирала с родителите си и щяла да остане сама по празниците. На следващата година Марта поканила и самотна майка заедно с нейната дъщеричка.

"Не е справедливо, че има хора, които наблюдават празника отстрани", казва Марта и така е започнала да кани непознати. Съпругът й помага в приготовленията, а децата й рядко присъстват, тъй като отдавна имат свой живот и лични традиции.

В Библията пише, че Христос е роден в пещера, с което ни казва, че неговият рожден ден трябва да се посреща скромно. Но пропагандата и пищността на западната Коледа с времето ни убедиха в обратното. Забравихме нашите традиции, според които софрата се сервира на пода, а по него трябва да има слама. Забравихме, че на Бъдни вечер се яде само постно, а подаръците са дренови клонки за здраве, гевречета и орехи.

Лека-полека започнахме да се поддаваме на американската мечта и да превръщаме няколкото почивни дни в период, който няма общо с Бог и християнството.

Когато се съберат много почивни дни, най-често правим глупости. А когато тези почивни дни са Коледа и Нова година, разпускаме, отдаваме се на гуляй, преяждаме, препиваме, подаряваме си вещи, от които реално нямаме нужда и губим смисъла на тези празници.

Няма нищо лошо да полентяйстваме, да си угаждаме, но ако се капсулираме напълно в тези условия, изпускаме най-главното значение, с което би трябвало да се свързва краят на всяка година – шансът да бъдем добри едни към други.

Криво ми е за по-младите, които няма да разберат същината на българската Коледа, понеже по навик очакват отрупана маса и десетки подаръци. Ще пропуснат възможността да се научат на смирение и да дават, колкото получават. Не само вещи, а и мило отношение, сърдечност, човещина към хората, които не са имали техния късмет. Може би голяма част от тях няма да научат какво е наистина християнство.

Защото християнството не е в поднасянето на скъпи подаръци и ако нещо не ни стига, да се молим на Бог за още. Християнството винаги ще си остане състрадание, милосърдие, подкрепа.