Терминът "чингоду" е популяризиран от японския откривател Кенджи Каваками и в превод приблизително означава "необичаен предмет". Чингоду става известен като израз в Западния свят, чрез месечна колонка в списанието на Дан Папия "Tokyo Journal". Папия и Каваками издават заедно книгата "101 Unuseless Japanese Inventions: The Art of Chindōgu" през 1995 г., която съдържа примери и постулати за чингоду. 

В самата си същност чингоду е аматьорско изобретение предназначено за употреба в ежедневни ситуации. То е очарователно с това, че изглежда като добро хрумване, но всъщност не върши почти никаква работа. Може да се каже, че чингоду е израз на буйно въображение, комбинирано с иновативен подход към решаване на даден проблем.

Понятието наистина включва широка гама от хрумвания - от сушилня за дрехи, която в същото време е шейкър за коктейли до обувки с прикачени към тях чадърчета, които да ги пазят от измокряне в дъжда. Един от най-типичните примери за чингоду са дрешки за бебета и котки, направени от моп за чистене на пода. Тъй като бебетата и котките прекарват голяма част от времето по земята, ако те са облечени в дрешки от моп, се предполага, че ще изчистят поне малко, докато се търкалят по пода.

Друга интересна чингоду идея е мини-вентилатор, прикрепен към вилицата, който да изстудява горещите спагети, така че да не ви парят в устата.

В книгата "101 Unuseless Japanese Inventions: The Art of Chindogu" Каваками и Папия подробно обясняват какво е необходимо за това един предмет да бъде истински чингоду.

На първо място, предметът не трябва да е напълно полезен и функциониращ във всички ситуации.

Чингоду задължително трябва да е реално съществуващ предмет. Скици и рисунки на такъв не са чингоду, защото в хипотетичния си вариант чингоду не може да се докаже своята оригинална непотребност.

Всеки човек, независимо от професионалните си познания и опит, трябва да е в състояние веднага да разбере безполезността на чиндогу.

Чингоду не е за продан, нито може да бъде патентован. Ако това се случи, вече не е чингоду.

Чингоду не е предназначен само да разпалва въображението и да забавлява. Трябва да е ясно за решаването на какъв проблем е предназначен.

Само по себе си чингоду не е движение, нито философия, нито има претенции да е такова.

Чингоду има стриктен морален кодекс, който изключва самоделни изобретения, които съдържат очевиден сексуален контекст или груб хумор.

И ако след всичко това си мислите, че чингоду е самоцелна аматьорска креативност, то това не е точно така. В книгата "101 Un-Useless Japanese Inventions" през 1995 г. е записан един предмет, който по онова време изглежда повече от налудничав.

Става дума за пръчка, която човек държи в единия край, докато в другия й край е поставено видеозаписващо устройство. По този начин човекът може да се снима сам, като снимката обхваща и по-голяма част от бекграунда зад него.

През 21 в. идеята еволюира в глобалния феномен на селфи стика. Който обаче вече не е чингоду, защото се продава по магазините.