Ариц Пара, Асошиейтед прес

Гласуването за отделяне на испанския регион Каталуния от Испания миналата година на фона на полицейско насилие беше не само травмиращо предизвикателство за испанската демокрация, но и едва не разделило семейството на Тереса Рейес, жителка на Барселона.

През седмиците преди неразрешения референдум, на който каталунските гласоподаватели бяха попитани дали искат да се отделят от Испания, подкрепящата единството Рейес била неспособна да отдели политиката от общуването със своя син, поддръжник на независимостта, както и с другите най-скъпи за нея хора.

"Бяхме на две непримирими позиции", каза 65-годишната глава на семейство, която си спомня 1 октомври 2017 г. - когато се провеждаше гласуването, забранено от испанските съдилища - като "най-лошия ден в живота ми".

Рейес заяви, че любовта е надделяла над идеологическите различия със сина й. Година по-късно обаче тя поддържа минимални контакти с ревностни сепаратисти, които не са членове на семейството.

Емоционално натоварените събития от миналата есен, когато години на напрежение и неуреденият въпрос за независимостта достигнаха критична точка, отекват в живота на повечето от 7,5-те милиона жители на Каталуния. Те все още се чуват в плахите усилия за възстановяване на връзки и изглаждане на отношения у дома, виждат се по улиците, все още окичени с политически символи, и се усещат в белезите, които опитът за отделяне остави върху 4-десетилетната испанска демокрация.

24 души бяха ранени в събота при сблъсъци между крайнолеви сепаратисти и каталунската полиция в центъра на Барселона. Стигна се и до 6 ареста, макар че подобни случаи са изключение в град, който е бил сцена на големи и като цяло мирни шествия. Сепаратистите призоваха всички да излязат на улиците днес, за да отбележат годишнината от миналогодишния референдум.

Въпреки че стремежът към независимост продължава да оформя националната политика, Каталуния обаче остана част от Испания, до голяма степен за ужас на едната страна и за облекчение на другата. Съдебното следствие доведе до изпращането на някои сепаратистки лидери в затвора, а други избягаха от Испания в самоналожено изгнание, за да се спасят от арест.

За някои каталунци обаче с референдума са били поставени основите на обещаната република. От база край Брюксел бившият регионален премиер превърна делото на испанския Върховен съд срещу него в платформа за своите идеи за самоопределение. Карлес Пучдемон предотврати досегашните опити за екстрадирането си от Белгия и от Германия.

32-годишният Марти Пуч, учител в Каталуния, е бил бит с палка и контузен, когато той и други решени да гласуват сформирали човешка верига, за да защитят училище в северен град, където се очакваше да гласува Пучдемон. Полицаи щурмували обекта, за да спрат гласуването.

Полицейското насилие, каза Пуч, и известно разочарование от сепаратистките политици, които не успяха да изпълнят обещанията си, обаче не намалили неговата решителност.

Миналата година "много от нас смятаха, че това е стабилна стратегия", заяви Пуч, изразявайки разочарованието на много поддръжници на независимостта. "Все още искаме тази независимост и ще продължим да работим за нея".

Подкрепата за отделяне от Испания остава силна в Каталуния въпреки - или точно поради - миналогодишната кампания и неуспехи.

Според проведено през юли допитване от официалната каталунска агенция за проучване на общественото мнение 46,7 на сто от жителите на областта подкрепят независимостта, а 44,9 на сто са против. Съотношението между двата лагера като цяло не се е променило особено през последните години.

"Юнионистите", които окачват испански национални знамена от балкони, за да се противопоставят на референдума, обаче излязоха на преден план като силен глас в каталунския дебат. Десноцентристка партия, създадена в Каталуния с цел да се противопостави на национализма, получи повече гласове от всяка друга на областните избори, свикани от испанския премиер след разпускането на регионалното правителство на Пучдемон.

Изборите в Каталуния през декември и вот на недоверие от националния парламент на централното правителство доведоха до появата на важни нови играчи. Ким Тора стана премиер на Каталуния в едно правителство, силно повлияно от неговия предшественик. Социалистическият лидер Педро Санчес наследи каталунската криза от сваления испански премиер Мариано Рахой и оглавява нестабилно правителство на малцинството.

Срещата им през август беше възприета като начало на поправяне на щетите. Оттогава и двете страни направиха жестове като израз на желание за помирение: неотдавнашно споразумение гарантира ангажимента на централното правителство да преведе над 1 милиард долара закъснели плащания на региона.

Политиците обаче не са се отказали от конфронтационните си позиции пред обществеността и някои наблюдатели се опасяват, че колебливите стъпки към помирение може да бъдат спънати от два въпроса: статута на задържаните сепаратистки лидери и и все още нерешения въпрос за бъдещето на региона, със или без Испания.

"Музиката и реториката са много различни", каза Андрю Даулинг, експерт по каталунска история в Университета на Кардиф, в Уелс. "Не може обаче да има истински политически диалог, докато не бъде разрешен въпросът за затворниците, защото това е голямата политическа рана за каталунското общество".

Тора призова испанската прокуратура да осигури освобождаването на девет политици и активисти. Санчес ги премести в затвори в Каталуния, но заяви, че не може да се меси в съдебното дело.

По въпроса за отделянето от Испания Тора и Санчес се споразумяха, че той трябва да бъде разрешен с гласуване. Сепаратистите искат да се организира нов референдум за независимост, този път валиден и разрешен от испанската държава.

Социалистите на Санчес предложиха вместо това национално гласуване за нов набор от правила за самоуправление на Каталуния и промяна на националната конституция, за да се създаде федерална държава, приличаща повече на системата в Германия.

Предвид слабата парламентарна подкрепа на Санчес обаче, някои наблюдатели смятат, че той не е в позиция да предложи или да изпълни условията в бъдещите преговори. Предложенията на социалистите освен това биха били прекалено далеч от независимост, за да удовлетворят повечето сепаратисти.

Самото движение за независимост също е разделено. Някои искат да се отправи още по-силно предизвикателство срещу статуквото, дори да се направи опит за едностранно отцепване. Т. нар. прагматици - водени от затвора от бившия каталунски вицепремиер (Ориел Жункерас) - искат да се спечели повече подкрепа за отделянето от Испания, преди да бъде направен нов опит.

"Движението за независимост понесе голямо поражение миналата есен и все още не знае как да се възстанови от това", каза Даулинг от Университета на Кардиф. "Ако в Испания има нови избори и Санчес успее да спечели по-голяма подкрепа, тогава ще има възможност наистина да се започне работа по каталунския проблем".