Пищни, бляскави, ексцентрични, дори сюрреалистични празненствата, баловете, пировете от древността до днес не пестят усилия и средства, за да впечатлят с грандиозност и разточителство. Триумфалното посрещане на Клеопатра в Рим; празненствата на Нерон в Domus Aurea (Златният дом); пирът на Балтазар, увековечен от Рембранд и Джон Мартин; 45-ият рожден ден на Дж. Ф. Кенеди, черно-белият бал на Труман Капоти, празненствата по случай рождените дни на султана на Бруней...

Не става дума за някаква класация, защото както е казал мъдрият цар Соломон: "Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то вече е било..." , затова ще споменем само някои от тях:

Новогодишното парти на Салвадор Дали

През целия си живот Салвадор Дали привлича внимание със странното си поведение и картини, предизвикващи фурор. Банковите му сметки набъбват, но зад всички негови успехи стои любимата му муза Гала (родена Елена Дяконова), не по-малко амбициозна и търсеща известност.

През 1940 г. Дали и Гала заминават за Америка и живеят там осем години. В навечерието на 1942 г. те организират грандиозен новогодишен бал, оставил следа в историята на Холивуд. Присъстват най-големите холивудски звезди, привлечени от него самия и изненадите, които очакват да им поднесе. И те се оправдават. Гала в костюм на еднорог, излегната върху сатенено легло, приема гостите с чаша шампанско в ръка, докато гали малко лъвче. Дали, който носи трико, представящо човешката анатомия, е център на вниманието на тази екстравагантна и сюрреалистична вечер, която малцина могат да си представят. Гостите са удивени от огромната, богато украсена маса за празничната вечеря, на която имат усещането, че се намират сред гора. Рибата се сервира в сатенени обувки, а от сребърните подноси скачат истински жаби.

Усилията за привличане на внимание обаче имат своя цел: събиране на средства за художници, принудени да емигрират заради Втората световна война.

"Автомобилният бал" на граф Етиен

Сара и Джералд Мърфи на Автомобилния бал, 1924

Между Първата и Втората световна война Граф Етиен де Бомон е водеща фигура в парижкото висше общество, приятел и щедър покровител на много от най-известните художници, писатели, композитори и режисьори от междувоенния период, включително Жан Кокто, Пабло Пикасо, Жорж Брак, Ерик Сати, Дариус Мийо, Сергей Дягилев.

Етиен де Бомон и съпругата му Едит се прочуват в Европа и Америка с грандиозните си балове, организирани в огромната им къща в Париж. Между двете световни войни те възлагат на най-известните авангардни художници да създадат екстравагантни декори и костюми за тематичните им тържества като: "Балът на Луи XIV", "Балът на Игрите", "Колониалният бал", "Балът на прочутите картини", "Балът на входа на операта", "Балът Флора и Фауна", "Балът, посветен на 300-годишнината на Жан Расин".

На един от най-запомнящите се от 1924 г., наречен "Автомобилният бал", гостите трябва да включат съответната тема в костюмите си. Американският фотограф Ман Рей запечатва облеклото на Джералд и Сара Мърфи, богата и ексцентрична двойка американци. Сара е облечена в рокля от фолио, наподобяваща бляскава кола, подчертана от перли, и очарователни очила за шофиране. Джералд, също с очила, носи чорапогащи, ръкавици и нагръдник, заварен върху него. На главата носи подобие на шапка, сътворена от половин метална торта и комин, допълнени от огледало за странично виждане. Суета на суетите…

Черно-белият бал на Труман Капоти

Черно-белият бал на Труман Капоти, 1966

Преди да стане известен Труман Капоти казва на приятелите си, че щом забогатее, ще направи такова парти, че няма да го забравят. И изпълнява обещанието си. През 1966 г. романът му "Хладнокръвно" се превръща в бестселър, той започва да плува в пари (за година продава 6 милиона екземпляра) и прекарва три месеца в подготовка на бал с маски. За място избира балната зала на хотел "Плаза" (Ню Йорк) и поръчва всичко да бъде украсено в черно и бяло, цветове, които също трябва да са част от дрехите на гостите .

Капоти кани най-близките си приятели, заедно със знаменитости, на които лично се възхищава, включително политици, кралски особи, актьори, певци, писатели, сред които Грета Гарбо, Вивиан Лий, Франк Синатра, Миа Фароу, Анди Уорхол, Тенеси Уилямс, Стайнбек, Артър Милър, семействата Кенеди, Рокфелер, Ротшилд, Хенри Форд. Списъкът наброява точно 500 души. За разлика от черно-белия декор, масите са покрити с червени покривки и украсени със златни полилеи.

Въпреки целия този лукс, в менюто няма нищо особено, съставено е от любимите ястия на Капоти, като колбаси, бъркани яйца, пиле с картофи, спагети с кюфтета и десерти с шоколад и плодове. За пиене, вода и много шампанско. Издайнически това подсказва провинциалния му произход, но благодарение на литературния си талант, той се превръща в най-известния нюйоркчанин за времето си. Неговият черно-бял бал оставя следа в историята на висшето общество в града, но също така предизвиква злобните коментари на всички, които остават извън хотел "Плаза" на 28 септември 1966 година. 

Баснословно струващ рожден ден

Султан Хасанал Болкиах и съпругата му Анак на тържеството за 50-тия му рожден ден

Не може да проследим най-пищните тържества, без да включим султана на Бруней, държавата в Югоизточна Азия, която дължи богатството си на нефта и природния газ. Макар че миналата година на тържествена церемония присъстват 10 хиляди души по повод 50 години от заемането на трона, на която султан Хасанал Болкиах и първата му съпруга Анак се появяват в златна каляска, неговият 50-ти рожден ден, отбелязан през 1996 г., се смята за едно от най-скъпо струващите тържества в историята.

Присъстват кралски особи от цял ​​свят, сред които принц Чарлз. В продължение на две седмици се провеждат редица събития, тържества, военен парад, банкет за 3 000 души, на който гостите получават юбилеен златен медал, мач по поло, любим спорт на рожденика. В допълнение, за да развлича безплатно поданиците си, султанът праща личния си самолет на Майкъл Джексън, за да изнесе концерт в увеселителния парк на Бруней, като плаща хонорар от 16 милиона долара, без да присъства на концерта. Всички тези екстри и удоволствия султанът на Бруней задоволява с нито повече, нито по-малко от 27,2 милиона.