Агитките на всички отбори имат свои знакови песни и рефрени, които се пеят на всеки мач. Дали ще са подигравки към противника, изпълнения към определен играч или обичайните към съдията, футболните песни са един от най-обособените начини за феновете да изразят емоциите си.

С времето около всеки отбор се образува митология от факти и измислици, история и статистика, а основна част от този фолклор са песните на агитките. В някои случаи те са повлияни от поп и рок културата и са взаимствани или директно използвани като послания с различна интерпретация, но винаги в хорово изпълнение на стадиона.

Ето кои са те.

Love Will Tear Us Apart, Joy Divison

Припевът на класиката на Joy Divison е любим на феновете на редица отбори в Англия, но като че ли агитката на Манчестър Юнайтед я взима на сърце. Феновете на "червените дяволи" често преправят текста на припева на "Giggs, Giggs will tear you apart again" в чест на уелската легенда Райън Гигс. Феновете изпратиха Гигс с тази песен на последния мач от продължителната му кариера през 2014 г.

Сред феновете на другите клубове на Острова е популярна традицията "Love Will Tear Us Apart" да се пее на противниковата агитка в различни варианти, когато един играч сам разгроми отбора им.

Seven Nation Army, The White Stripes

Песента на The White Stripes от 2003 г. стана истински хит в класациите, а рифа спечели сърцата на футболните запалянковци по стадионите на Стария континент.

Предполага се, че феновете на белгийския клуб Брюж са първите, които започват да пеят в един глас "Seven Nation Army" и така я пренасят по европейските терени по време на мачовете от Шампионската лига през 2003 г. Към момента мелодията може да бъде подхваната от агитките на повечето големи отбори от Европа, включително и Байерн (Мюнхен).

"Seven Nation Army" постигна такъв успех сред феновете, че дори стана неофициален химн на националния отбор на Италия за Световното първенство през 2006 г. Затова и феновете гордо я изпяха, когато "адзурите" спечелиха златните медали на първенството.

Blue Moon, Ричард Роджърс и Лоренц Харт

Тази джаз-поп песен е записана от дуото Роджърс-Харт през 1934 г. и около нея има магия. "Blue Moon" е орисана да е хит и е помогнала на всеки артист, който я е презаписал. През 1949 г. Били Екстайн и Мел Торме печелят популярност с нея, а The Marcels постигат дори още по-голям успех през 1961 г.

През времето "Blue Moon" е била записвана от над 60 музиканта, сред които Луис Армстронг, Франк Синатра, Боб Дилън, Ела Фитцджерлад и Род Стюърт.

В света на футбола "Blue Moon" е открита от феновете на английския отбор Крю Александра, но агитката на Манчестър Сити си я "присвоява" през сезона 1989/1990 г. и оттогава тя е техният химн.

В музикалния свят едва ли има по-върли фенове на Сити от братята Ноел и Лиам Галахър от Oasis. Oasis отдавна ги няма, но обичта към отбора остава и Лиам записа "Blue Moon" със следващата си група Beady Eye.

Just Can't Get Enough, Depeche Mode

За първи път феновете на шотландския Селтик започват да пеят рефрена от песента през 2009 г. преди мач срещу Ливърпул.

Когато през 2014 г. голмайсторът на Ливърпул Луис Суарес напусна клуба, феновете запяха ироничната, леко преиначената версия по негов адрес - Luis Suarez just can't get enough /"На Луис Суарес просто не му е достатъчно"

Тази песен се пее често от феновете из европейските първенства, когато голяма звезда на клуба осъществи трансфер в друг отбор.

You'll Never Walk Alone, Ричард Роджърс и Оскар Хамерщайн

Историята на това парче подхожда на легендата, която се носи около него. Песента "You'll Never Walk Alone" става много популярна от кино мюзикъла "Carousel" през 1945 г. В него една от героините пее песента в чест на своя съпруг, който се самоубива след неуспешен обир.

"You'll Never Walk Alone" е изпята за първи път от актрисата Кристи Джонсън на бродуейския спектакъл, по който е направен филма.

С времето изпълнението се сдобива с множество кавъри и през 1963 г. "You'll Never Walk Alone" буквално разтърсва британските класации в интепретацията на Gerry and the Pacemakers. Тя оглавява класациите 4 последователни седмици и неочаквано намира път към коравите сърца на футболните фенове от "Анфийлд Роуд".

Според легендата вокалистът на Gerry and the Pacemakers Джери Мардсен пуска песента на треньора на Ливърпул Бил Шенкли и Шенкс се влюбва в нея, още преди парчето да бъде издадено. "You'll Never Walk Alone" става истински хит сред запалянковците и те продължават да я пеят по време на мачовете на отбора, дори след като песента отдавна вече не е в класациите.

Истината е, че възходът на "You'll Never Walk Alone" съвпада с възхода на Ливърпул под ръководството на Шенкли и по този начин се създава една симбиоза, която днес е неразделна част от митологията на клуба. Феновете пеят "You'll Never Walk Alone" от 1963 г., а когато Ливърпул печели финала за Купата на Асоциацията през 1965 г., песента вече е химн на отбора.

Междувременно "You'll Never Walk Alone" продължава отделно съществуване по стадионите на Европа. Песента е "взета" от феновете на Селтик през 1966 г., когато двата отбора играят полуфинал за КНК (Купата на носителите на купи). Сега запалянковците от шотландския клуб изпълняват "You'll Never Walk Alone" с цяло гърло всеки път, когато играят, и най-вече в европейските турнири.

Извън терена списъкът с артисти, които имат кавър на това парче, се удължава с всяка изминала година, а сред по-известните имена са тези на Франк Синатра, Оливия Нютън-Джон, Елвис Пресли, Джони Кеш.

Pink Floyd пък взимат записи от изпълнение на песента от многохилядната агитка на Ливърпул и я вмъкват в края на песента "Fearless" от техния албум "Meddle" от 1971 г.

"You'll Never Walk Alone" е любима на феновете на отбори като Борусия (Дортмунд), Фейеноорд и дори Бали Юнайтед.