За наградите, които "Без милост" (2017) на Фатих Акин получи, вече отдавна не е интересно да се говори. Така или иначе в момента той може да бъде видян на голям екран от една страна, а от друга – типично в стила на Акин, е и политически актуален и социално болезнен, при това без излишни спекулации с темата, която захваща.

Интересно е коя ли е движещата сила, задействала режисьорската идея за заснемането на този филм, защото в неговата основа стои темата за неонацисткото движение в Германия, което взема своите реални човешки жертви и в действителност напредва към нещо, което притеснително можем да определим като възраждане. Самите кадри отново са като документални, вероятно с умишлено непрецизна операторска работа, граничеща по-скоро с любителската камера, но именно с много любов отразяват сцени от някой силно населен с емигранти квартал в Хамбург, които по всичко могат да кореспондират с реалността в Западна Европа като цяло.

Даян Крюгер в ролята на Катя е щастливо омъжена за Нури (Нуман Акар), с когото отглеждат синът си Роко. Откриващият кадър ни прехвърля от излизането от затвора на Нури в бял костюм на младоженец до полагането на подписите на двамата за сключване на брак. Следват няколко идилични семейни сцени, с което романтиката шокиращо приключва, когато става ясно, че Катя губи съпруга си и сина си в атентат, организиран пред офиса на Нури.

Темата в "Без милост" е вероятно за гнева или за отмъщението, но поставена в контекста на социалното, т.е. не като индивидуално, а по-скоро общностно преживяване. През 2016 "Търговският пътник" на Асгар Фахради захвана темата за отмъщението по-друг, повече екзистенциален начин, като така успя да изтрие границите между Иран и останалия свят. Фатих Акин обаче говори именно за тези граници. Провокиран от факта, че самият той е видял името си в неонацистки списък с потенциални жертви в Германия, той пита кой в крайна сметка няма милост. Можем да сме благодарни, че тук не става въпрос за война на доброто срещу злото или на черното срещу бялото, което би граничило именно с доза неонацистки хумор, а за въпроса  можем ли да разделим света в действителност. Деян Крюгер не случайно е отличена за най-добра актриса на фестивала в Кан за 2017 г. за ролята си в "Без милост", защото чрез героинята си Катя, доведена до ръба на отчаянието от липсата на справедливост и правосъдие, ни показва колко малка крачка дели човека, който няма какво повече да губи от човека, който може да се окаже без милост.

Във връзка с цялостното творчество на Фатих Акин може би не от страна на българската публика, а по – скоро немската, от време на време могат да се чуят и недоволни възгласи за това, че с непрестанните си теми за националната идентичност той вече започва да спекулира с турския си произход и романтическото положение на емигрант – разказвач за Изтока. Това, според мен, е напълно справедливо и вярно, но от друга страна – какво от това? Темите за расизма, дискриминацията, болните места на Европа, а дори и на света, винаги са от една страна изкушение за спекулации, а от друга – жив пулс, защото историческо погледнато Европа е в ситуация на очакван отговор и може би е добре предварително да помислим докога ще е възможно изобщо да си говорим за "милост". Поне що се отнася до фимловите сюжети.