Вълшебникът Набоков пристъпва тихо у нас в превод на първия си роман "Машенка". Бащата на "Лолита" е различна и нетрадиционна фигура в световната литература... Писател и поет. Колекционер на пеперуди и любител на шаха! Безспорно широката публика познава Набоков с "Лолита". Макар че... колко е разбрано това произведение и колко не, въпросът е друг. Тежкият роман има и своите екранизации. Устните на Джеръми Айрънс, които бавно се отварят и дават човешки глас на думите на Набоков е събитие, което трябва да се изживее. Не е филм за гледане. Не е екранизация за оценяване.

От историята за сладострастната Ло нежно и ефирно, подобно на малка пеперуда, можем да скочим във "Вълшебникът". Някои го наричат "предисторията". Самият Набоков оприличава новелата си като "пралолита". А именно есенцията на големия роман. Възрастен мъж с отклонения във влеченията си. Ненормалност, която е толкова натурална и естествена, че в миг отклонението спира да личи. И, разбира се, едни млади момичешки бедра. Тези, които завират невръстното си палче в мозъка на мъжа и го лишават завинаги от здравия сън. Лишават го и от живота. Поне животът такъв, какъвто трябва да бъде.

В "Машенка" обаче Набоков е различен. По-наивен. По-незрял. По-сладък в думите си.

… как женствеността, прекрасната руска женственост, е по-силна от всяка революция, как надживява всичко - неволите, терора…

"Машенка" е Берлин. "Машенка" е уханна любов сред мръсния берлински пансион. Колекционерът на пеперуди не говори, а рисува. Създава мечти в киносалони. Големият екран е там и от него се разказват истории за по-добри светове. Съдби на по-щастливи хора. А в салона жените кокетничат и шептят. Мъжете се дразнят. Кадансът на четенето е забавен и в този момент идва усещането, че само Набоков може да пише така. След края на филма краката бавно се завлачват по тротоарите. Остава само тъмнината на Германия, звездите, димът от цигарите, нощните лампи и спомените за онези две очи, които имат силата да раняват сърцето до кръв.

Случват се такива мигове, когато всичко става чудовищно, бездънно дълбоко, когато изглежда толкова страшно да живееш и още по-страшно да умреш.

Ганин се лута между мъртвото минало, надеждата за бъдеще и историите на останалите мъже в пансиона. Любови, сладострастия, поезии и нещастия срещат живота му всеки ден. Една стара пожълтяла снимка вади Машенка от чекмеджето на дълбоко заровените спомени. Острието в сърцето се забива тогава, когато Ганин разбира, че тя вече е нечия друга жена...

Цялата тъга на "Машенка" се таи в това колко безпощадно отдаден може да бъде човек, макар и на някоя бивша любов. Онзи персонаж от миналото, с когото се делят "най-щастливите мигове" е всичко. Всичко смислено, всичко болезнено, всичко вдъхновяващо, всичко, заради което си струва да се живее. И това не е клише. Любовта не може да бъде клише. А когато Набоков бърка в младежките спомени и погалва ръцете с пръсти... тогава светът спира да се върти и остават само берлинските улици на клетия Ганин и раздиращия му копнеж по Нея.

"Машенка" на български език е събитие. Идва в изящен превод на Пенка Кънева и тъкмо в сърцето на пролетта. Книга, по-важна от всички цветя на земята. Излиза на 20 април.