Наистина каква непоколебима намеса на съдбата и ударна доза синхроничност, която ни кара широко да се усмихнем. Да, току-що гледахме филм, в който дете се превръща ту в момиче, ту в момче. И не става дума за вашите страхове, псевдоморалисти, а за пътя на всяко дете от забития поглед ниско долу в земята до ясното и светло вдигане на главата напред и нагоре.

Но все пак съм седнала да пиша ревю за чудесен детски филм, а не да отварям очите на възрастни, чиито изкривени представи отдавна са им затворили сърцата. Затова ще се обърна към всички, които са деца, и тези, които са запазили тази светлинка у тях.

Това, драги мои, е красиво нарисувана приказка, защото авторът е художник. Ясен Григоров е сценарист, режисьор и, разбира се, художник на "Лили Рибката". Създал е вълнуваща история за едно необикновено дете, което, като го погледнеш в очите, се завихря вихрушка, и то се превръща от момче в момиче и обратното. Дани-Алекс са изиграни от Боян Григоров и Калина Асенова. Обикновените родители (Добрин Досев и Елена Кабасакалова) на това чудно дете са притеснени за него и го водят на село с надеждата животът да е по-спокоен. Там се срещат с Бесния селянин (Калин Сърменов) и неговото семейство. Три пъти ура за Бойко (Калоян Минчев), детето е брилянтен комик. Да се върнем на магията, тя може да бъде премахната единствено от малката магьосница – Лили Рибката (Дарина Досева), потомка на весели и магични цигани. Всъщност тя е внучка на японски шаран (впечатляващата кукла оживява благодарение на кукления актьор - Димитър Иванов) и харизматичната магьосница – баба Хараме (Татяна Лолова), и дъщеря на ярко синеоките Койна Русева и Стоян Радев.

Това, мили деца и скъпи родители, е филм за себеутвърждаването. Да, светът може да бъде страшен и агресивен към нас, но и приемащ и любящ. Стига хората да отворят широко сърцата си. Някои няма да го сторят, но и те ще получат своя голям житейски урок.

Личи си колко сърце е отдал Ясен Григоров за тази искряща визуална картина. Силни ръкопляскания за камерата на Красимир Андонов. Трябва да се знае, че продукцията е подкрепена от НФЦ на нискобюджетна сесия. А Ясен е постигнал с малко средства, за късо време и много задружност на екипа - голяма и многопластова история, съчетала в себе си приказка, фентъзи и анимация. Явно това е било голямо предизвикателство, благодарим на всички, че са извървели този път.

Традицията в българското детско игрално кино до 1989 г. е огромна, всеки отива с голямата кошница, че я ще види "Куче в чекмедже" или пък нещо от чешката класика "Арабела се завръща". Но всъщност ще се срещне с нещо единствено по рода си, единствено "13-та годеница на принца" ме е впечатлявала толкова силно от визуална гледна точка всеки път.

Там, където филмът не е сполучил, е в чисто кинаджийската част. Темпото в началото на филма е адски забързано, с много сложни обяснения и едно решение, което бележи целия филм - да бъде разказан от глас зад кадър. Което на моменти адски натежава, иска ти се да чуеш по-отчетливо репликите на актьорите. Също така редакторска намеса, която да обере някои езикови разточителства.

Като цяло това е един много добър филм, който можеше да е отличен, разбирайте – световен. Идеята и посланието му са дълбочинни, защото всеки един от нас в даден момент се е изправил и е погледнал света в очите.