Черното като символ на протест и солидарност
Церемонията за връчване на награди "Златен глобус", която се проведе в началото на месеца, откровено се превърна в политическо събитие – на отличените филми през изминалата година се обърна по-малко внимание, отколкото на акцията срещу сексуалното насилие и неравенството. Значките с надпис "Тайм’з ъп" (Time’s up) бяха по-важен атрибут от позлатената статуетка. А появата на всички гости в хотел "Бевърли Хилтън", облечени в черно, тотално затвърди тяхната позиция. Да разгледаме къде още в историята черният цвят е заявявал и е бил символ на борба в модата, обществените движения и субкултурите.
Траур
В западните страни до началото на 20. век черният цвят е бил рядкост – по-скоро се е асоциирал с религиозните костюми или се смята за неутрален. Но след Първата световна война традиционните траурни одежди се превръщат във всекидневно облекло, а след това се свързват с мащабни обществени промени. Жените започват да ходят на работа, да водят активен начин на живот извън дома и да носят по-удобни дрехи, направени от съвременни материали. И ако в началото цветът се символизира с трагичност, то постепенно придобива нови смисли – става предпочитан от любителите на джаза или пък от дизайнери, които правят революция в модата. Така или иначе черното престава да бъде неутрален и е символ на силните, а понякога дори и на крайните идеи.
Черният флаг
Черното знаме се използва още от древни времена (първоначално Мохамед развява "Черното знаме на пророка", за да оглави новата религия – исляма), но през 20. век черното е един от главните политически цветове. По време на Гражданската война в САЩ (1861 – 1865) Армията на Конфедерацията развява черен флаг вместо бял, за да изрази, че няма нито да се дадат, нито искат пощада. От края на 19. век до днес анархистите също използват цвета – първите представители на движението избират именно черното знаме като антифлаг. Среща се многократно и по време на протести – например през 1968 година, когато парижките студенти издигат черно знаме над кино "Одеон". Днес такива флагове развяват антифашисти, антиглобалисти, джихадисти, млади кибердвижения и други.
Малка черна рокля и цветът на независимостта
Вечната класика, символът на женствеността, в гардероба на всяка дама започва историята си през 1926 година с Коко Шанел – тя не измисля черната рокля, но я превръща в легенда. Версиите около създаването й са много – едни смятат, че е символ на тъжното й детство, прекарано в приют (униформите били черни), а други, че скърби заради загубата на любимия на фронта. В последствие роклята е толкова приложима и практична, че се носи по много начини и служи за най-различни поводи, което я прави избор на смелите и самостоятелни жени. С това Шанел прокарва път на борбата в модата.
Черното кожено яке
Черното кожено яке днес може да се намери във всеки втори магазин в мола. Но преди 20-те години, когато американската компания Schott представя специален модел за мотоциклетисти, и преди появата на филма "Дивият" ("Thewildone", 1953) коженото яке е било просто утилитарен атрибут в гардероба. Най-голям успех постига Джеймс Дийн, кумир за поколението си, във филма "Бунтовник без причина", който на снимачната площадка и извън нея постоянно носи коженото си яке. По-късно мотористите се превръщат в силна "хулиганска" субкултура, а кожените якета се носят от представители на най-различни младежки движения.
Черните дрехи на битниците
Едно от най-талантливите американски поколения (битниците или първите "хипстъри") изпитват любов към черното и често го свързват с "бунта, отрицанието и търсенето". И все пак черните дрехи имат многопластово послание – "непроницаемата" дреха е вдъхновена от идеите на екзистенциализма, популярността на цвета сред джазовите музиканти и е своеобразна духовна аура на движението, чиито участници не искат да се свързват с традиционните ценности; те търсят истината, като отхвърлят обществената норма на Америка. За първите хипстъри, които полудяват по Джек Керуак, черните дрехи са начин да се разпознават един друг и възможност да се скрият. Битниците се опитват да живеят като се фокусират върху вътрешните си преживявания, а не външния свят.
Униформата на "Черните пантери"
За радикалното движение през 70-те, което повлиява върху американската култура на простеста, напоследък все по-често се споменава – предимно благодарение на музикантите, които се опитват да преосмислят сложното и противоречиво наследство, което имат. "Пантерите" имат много изисквания към обществото – те се борели за правата на афроамериканците срещу полицейския произвол, за достъпно образование, за равенство между половете, за собствена културна идентичност. Партията остава в историята със своите силни антикапиталистически протести, а стилът им повлиява значимо върху модата. Представителите на движението носили черни кожени якета, баретки и панталон, а отдолу – сини ризи. По този начин те успявали да останат сравнително незабележими, но и достатъчно разпознаваеми.
Черната колекция на Рей Кавакубо
Черните тонове преобладават и в модата на 90-те благодарение на знаметитата колекция на Рей Кавакубо Comme des Garçons, показана през 1981 година в Париж. Стилът на 70-те и 80-те години е наситен с хедонизъм, лекомислие, пайети, пера и всякакви такива ярки детайли, така че не е удивително как дрехите на Кавакубо, с техните асиметрични форми и тъмни тонове, се явяват революционни и достатъчно депресивни, за да предизвикат постапокалипсистични асоциации у първите зрители. Дори три десетилетия по-късно черният цвят не губи позицията си сред интелектуалната мода, която се стреми да проповядва отношение към дрехите като към изкуство.
"Черният протест" в Полша
Едно от най-мащабните събития за 2016 г. е "Черният понеделник", обявен на 3 октомври във Варшава: полските жени излязат да протестират срещу забраната на абортите, чиято история започва още през 90-те и мъчително се разтяга във времето до наши дни. Хаштагът #czarnyprotest залива социалните мрежи, а хиляди жени, облечени в черно, излизат на протест. Благодарение на упоритите и настойчиви полякини, които получават подкрепа от по-голямата част от населението, до пълна забрана на абортите така и не се стига.
