Феновете на Кание Уест забелязаха, че на артуърка на новия му албум YE има малък надпис, който гласи: "Мразя биполярното разстройство, но то е страхотно!" и оттам тръгнаха спекулации дали това е поредната провокация на рапъра или той наистина има такова заболяване. По-късно по време на интервю самият Уест разкри, че има "психическо заболяване", което е било диагностицирано през 2017 г.

Без да обяви коя е болестта, рапърът заяви, че тя "не е недостатък, а суперсила". Това пък го забърка в интернет-скандал, защото някои хора считат, че с това изказване Кание Уест поощрява хората с подобни проблем да не се лекуват.

И ако това звучи като поредното изпълнение с марка "Кание Уест", то въпросът с биполярното разстройство сред артистите е особено интересен, защото заболяването сред тях е често срещано. Но какво е то?

Биполярно афективно разстройство е психическо заболяване, което се характеризира основно с рязка промяна на настроенията. Така депресията стихийно преминава в еуфория и обратно. Тези епизоди са циклични, но между тях може да има периоди от време без никакви признаци на заболяването. Заради това биполярното разстройство може да не бъде диагностицирано с години.

Биполярното разстройство е много често срещан проблем в средите на изкуството и шоубизнеса и има множество примери за връзка между творчеството и симптомите на болестта. В пиковите моменти на биполярното разстройство на човека му идва смелост, размах и енергия, която са страхотно гориво за голямо изкуство. Хора като Катрин Зита-Джоунс, Марая Кери и Ейми Уайнхаус са примери за личности с биполярно разстройство.

Вижте някои други знакови случаи на биполярно разстройво:

Кърт Кобейн

Снимка: Getty Images

Вокалистът на Nirvana е имал редица сериозни проблеми през целия си живот и психическите са били сред най-тежките.

Като дете му е предписван риталин, който по онова време е даван на деца с хиперактивност. Мнозина считат, че именно това лекарство всъщност е било първата крачка към хероиновата зависимост, която Кобейн развива в последните години от живота си.

Спорно е дали музикантът някога е бил диагностициран с биполярно разстройство, но братовчедка му - Бев Кобейн, твърди, че докторите са открили заболяването, когато е Кърт е бил дете. Само че то не е било лекувано.

Всички симптоми на болестта са проявени в поведението на фронтмена. Кобейн е известен с продължителните периоди на депресия, в които изпада. Те са заменяни от етапи на свърхенергичност, креативност и работохолизъм. Освен това, той по принцип не е от най-шумните хора, затова неочакваните гневни изблици и разрушаването на китари и техника по време на концерти са изнендващи, за хората които не го познават.

Кърт Кобейн се самоубива през 1994 г., а мнозина от феновете му твърдят, че той е знаел или поне е подозирал за заболяването си. Тази теория е свързана с името на песента му "Lithium", защото литиумът е лекарство, което докторите предписват на пациенти с маниакална депресия.

Жан-Клод ван Дам

Снимка: Getty Images

Жан-Клод ван Дам е имал биполярно разстройство през целия си живот, но в ранните си години не го е знаел. Белгиецът не е разбрал за заболяването, защото усилените тренировки по бойни изкуства и балет са потискали симптомите.

Ван Дам изгрява в американското екшън кино през 1986 г. с филма "No Retreat No Surrender" и прави стремителна кариера в този жанр. Актьорът играе в едни и същи роли, но екшън киното е в стихията си през 90-те години, а той е хитов актьор от филми като "Universal Solider" и "Timecop".

Симптомите на биполярно разстройство при ван Дам започват да се проявават, когато той е на върха на славата си. Безкрайният нощен живот, много алкохол и още повече кокаин отключват болестта. Ван Дам признава, че по онова време взима по 10 грама кокаин на ден, което влошава менталното му състояние. Това води до разрушително поведение, 4 развода и банкрут, а самоубийството му изглежда само на крачка разстояние.

През 1996 г. ван Дам влиза в клиника за рехабилитация и там му е поставена диагнозата биполярно разстройство. Това и спасява живота му, защото той започва да се лекува и състоянието му се подобрява. Днес белгиецът е жив и здрав и е един от актьорите, които говорят открито за биполярното разстройство, и защо то трябва да се лекува.

Шинейд О`Конър

Ирландската певица привлича вниманието към себе си, когато издава албума "The Lion and the Cobra" през 1987 г. Материалът е сертифициран като Златен, заради високите си продажби, а Шинейд О`Конър  получава номинация за Грами.

Международната слава идва с кавъра на Принс на парчето "Nothing Compares 2 U", след което кариерата й преминава между умерен комерсиален успех и доста по-ъндърграунд проекти.  През 2012 г. певицата разказа, че през цялото време е страдала от тежка депресия и това я е водело към самоубийствени помисли.

Шинейд О`Конър минава на терапия с антидепресанти, защото докторите й поставят диагноза постравматичен стресов синдром. Ирландката взима лекарства 13 години, преди да открие, че диагнозата й е грешна, защото всъщност има биполярно разстройство.

Докато се стигне до това разкритие, животът й е разбит след опит за самоубийство, 4 брака, загуба на попечителство над сина си и продължаваща психическа нестабилност. Може би на това се дължи фактът, че от 2017 г. тя вече официално се казва Магда Девит.

Уинстън Чърчил

Също както американския президент Теодор Рузвелт, Уинстън Чърчил е голям политик с биполярно разстройство.

Симптомите при Чърчил са отключени вероятно от претоварване с важни политически дела още от Първата световна война, и са подсилени от пристрастеността му към алкохола. Близките на Чърчил знаят, че той често изпада в депресивни периоди, през които се разтушава единствено с рисуване. Съпругата му Клементайн твърди, че през това време съпругът й няма енергия, нито желание за нещо, няма апетит и трудно се концентрира. Самият той нарича тези продължителни периоди "Черното куче".

Месец по-късно Чърчил най-често е в другия край на емоционалния спектър. Той е свръхактивен и невероятно работоспособен, като прекарва в работа по 16-17 часа в денонощие. Може би заради това успява да публикава 43 книги, докато все още е премиер. Чърчил получава Нобелова награда за литература през 1953 г.

Докторът на Чърчил - Лорд Моран, твърди в своите мемоари, че е диагностицирал пациента си с биполярно разстройство. Така че Чърчил най-вероятно знае причината за настроенията си и въпреки нея успява да обедини нацията си и да я изведе до успех през Втората световна война.