До г-жа Олга Христова, изданието “Гласове”, изданието “Труд” и притеснени граждани по повод публикацията, определяща филма “Лили Рибката” като “първия джендър детски филм” в България

Филмът "Лили Рибката" е приказка, която приканва зрителите да вярват във вълшебства, да не се страхуват от различните, да са с широки хоризонти. Филмът няма за цел да се вписва в дебата за сексуалността, транссексуалността и джендър проблематиката, така актуален днес.

Проблемите, които г-жа Олга Христова търси във филма са важни за нея и разбирам колко те са съществени за социалната общност, към която тя принадлежи. Единственият ми отговор е, че филмът “Лили Рибката” е резултат от артистичния ми път и подход, от свободата на фантазията ми и не е направен под ничий диктат, нито има за цел да прокара социално-политически внушения. Целта му е да доближи възрастните до децата им, да попречи на елементарната омраза към различните (не тълкувайте думата откъм “джендър” страната й – различните са много повече и се намират извън актуалния дебат за броя на половете), да провери колко обичаме сами себе си и благодарение на тази любов и самочувствие колко стабилни правим по-слабите от нас чрез подкрепата ни, напътствията ни или чисто и просто способни ли сме на грижа в тяхна полза.

Като много художествени произведения, “Лили Рибката” използва метафори. Едната е “Погледът”, който има силата да променя. Другата е “Вихрушката”, която пречи на едно дете да се самоопредели – но не в сексуален план. Вихрушката не е символ на сексуална обърканост, а на нестабилност, несигурност и слаба самооценка. Много деца страдат от тази ниска самооценка заради комплексите на родителите. “Лили Рибката” призовава към любов към самите нас на първо място и следствие на това добито и осъзнато самочувствие – към споделянето му чрез безрезервна подкрепа на децата ни и по-слабите, и различните от нас. 

“Лили Рибката” е филм за градивното спокойствие и безрезервната любов към децата ни. 

Сценарият е писан преди 8 години и е вдъхновен от собствените ми деца – момче на 9 и момиче на 14. Щастливи сме със съпругата ми, че и двамата растат щастливи, изпълняват една по една мечтите си и можем да ги гледаме в очите, без нито капка притеснение. Те не са боязливи, изказват мненията си и защитават позициите си, никога не са обиждани в семейството, и никога – удряни. Двамата са силни заради абсолютната им убеденост в родителската ни любов и подкрепа към тях! 

След като завърших сценария, в продължение на още 5 години търсих начин да го финансирам. По това време (2010 – 2015) нямах никаква идея, че може да се открие връзка между наболели днес дебати и моите послания. За да завърша, позволявам си да ги повторя – те са прости и базирани на личния ми родителски опит – трябва да гледаме с любов децата си право в очите, без колебание в безрезервната родителска подкрепа.

В качеството ми на продуцент и автор на филма оставам на разположение за обществен и открит за широката публиката дебат, за да изчистя притесненията на определени медии и група граждани, но също и да получа възможността да отхвърля обвинения –някои от тях, засягащи ме и лично. 

С уважение, Ясен Григоров

София, 10.02.2018

*Писмото е публикувано със съкращения.