Снимка: iStock

Мислите ли, че сте по-умни от един гълъб?

Преди да побързате с утвърдителния отговор, погледнете тези кратки сценарии. Ако пък се окаже, че мозъкът ви не е толкова различен от птичия, не се стряскайте: интелигентността е относителна величина, твърди психологът Бен Амбрид.

Какво прави нас, хората, специални? И какво ни прави различни от животните? След прегледа на многобройни проучвания по темата, Бен Амбрид прави своето заключение: разликата между хората и животните е доста по-малка, отколкото си мислите. Макар да не наричаме общественото развитие на животните цивилизация – от шимпанзета до пилета – много животни живеят в групи с ясно дефинирана обществена йерархия и демонстрират разнообразие от способности. Ще ви бъде много трудно да се състезавате с мравки или пчели в опити за планиране на маршрути или решаване на пъзели. Скорците "създават музика" така, че техните песни са построени в същите тоналности, в които и повечето традиционни западни композиции. Враните, катериците и блатните костенурки пък притежават абстрактно мислене – доказано при тестове, които изискват използването на цветни шаблони и рационална мисъл за откриването на скрита храна. Дебатът за това дали животните могат да научат човешкия език продължава и до днес, но някои животни като кучетата например могат да научат впечатляващо много думи. Шимпанзетата пък са едни от животните, които могат да използват инструменти: сами са измислили начин да копаят мравки (използват филиз като лъжица) и да ловят термити (хващат ги с тънки клонки).

Но разбира се, никой не отрича, че хората умеят много неща, които животните не. Но както е казал Чарлз Дарвин, разликата е "един градус, а не цял един вид". Същите качества, които позволяват на скорците да пеят, папагалите да броят и рибите да открият пътя към дома, позволяват на хората да пишат симфонии, да смятат и да създават неща като Google Maps. Не правим различни неща от животните, а правим същите неща, но по-добре. И макар текстовете по-долу да изглеждат малко фриволни, зад тях стои научна основа от статии в реномирани академични журнали. Изследвайки приликите и разликите между хората и останалите животни, започваме да разбираме кога и как нашите качества, а и нашите слабости, са се появили в хода на еволюцията. А сега се подгответе за състезание с един гълъб в три кратки хипотетични сценария. Първо отговорете на въпросите, а после ще ви дадем отговорите.

Сценарий #1: Прекалено много телефони!

Точно спестихте пари да си купите луксозен нов телефон, като даже работихте допълнително (нещо, което мразите), но смятате, че си струваше. Поръчахте телефона онлайн и ви беше доставен още на следващата сутрин. Следобед обаче до вас беше доставен втори, идентичен на първия, телефон. Съвестно се свързахте с компанията – след като слушахте един час от досадната им музика при задържан разговор – операторът ви обясни, че системата не може да приема връщания, така че грешката остава за тяхна сметка. Съгласявате се, естествено, и решавате да зарадвате брат си, който скоро има рожден ден. Кой от двата, все още прилежно опаковани телефона, ще му дадете?

  1. Първият
  2. Вторият

Сценарий #2: Музикални въжделения

Преди три месеца си купихте билет за 190 лв., за да видите една от любимите си групи. Вчера пък любимата ви група обяви турне и си купихте билет за концерта им за 125 лв. Във вълнението си сте забравили да проверите датите и – може би се досещате – концертите са в една и съща вечер. Не можете да продадете билетите, защото в последния момент не намирате никой заинтересован. Всички, които познавате, мразят тези групи. На кой концерт ще отидете?

  1. На този за 190 лв.
  2. На този за 125 лв.

Сценарий #3: На битпазара

Искате да си купите винтидж чаши за кафе, а и по принцип мразите да миете и искате да имате много чаши, за да миете рядко. Отивате на битпазара. Един продавач има кутия с 20 чаши, но 5 от тях са със счупени дръжки. Друг продавач ви предлага кутия с 12 здрави чаши. Не можете да ги купите всичките, защото, знам ли... например те се мразят и не биха се занимавали с вас, ако пазарувате от врага. От кого ще си купите?

  1. От първия
  2. От втория

Отговор #1: Прекалено много телефони!

Ами тук няма правилен или грешен отговор. Там е работата, че няма разлика. Но ако ви се случи, се обзалагам, че ще дадете на брат си втория телефон, нали? Ако да, това доказва ефекта на "оправданието на усилията" – justification of effort от теорията за когнитивния дисонанс на Леон Фестингер – вие цените нещата, за които сте се трудили здраво, много повече от съвсем същите неща, които сте придобили по-евтино или безплатно. Но в случаи като този, логиката ви е измамна: няма никакво значение кой от двата телефона ще задържите за себе си.

Гълъбите се поддават на същата измамна логика. Да вземем например гълъби, които са обучени да отключват достъпа си до храна за 2 секунди чрез два вида ключ – червен и зелен. За да стигнат до храната с червения ключ, те трябва да клъвнат с него веднъж върху бял ключ. За да стигнат до нея със зеления ключ, трябва да клъвнат 20 пъти с него върху белия ключ. Накрая оставили гълъбите сами да решат кой ключ да ползват – червения или зеления. И какво бихте предположили? Да, те избрали ключът, за който трябвало да работят здраво, макар че, също както и при двата телефона, резултатът е един и същ - в случая 2 секунди достъп до храна - независимо от положените усилия.  

Отговор #2: Музикални въжделения

Този път има правилен отговор: естествено, че просто трябва да отидете и да слушате любимата си група. Ако решите да отидете на другия концерт (с по-скъпия билет), това доказва ефекта на "пропиляната стойност" – sunk cost effectтенденцията да инвестирате в нещо, което очевидно няма смисъл, защото човешката ви природа предразполага избягването на провала. Хората обикновено влагат време, усилия и пари, за да се опитат да спасят или поправят нещо, което не работи, вместо да продължат напред. След като вече сте пропилели парите за билета, не можете да понесете загубата. Но това също е заблуда. Миналото е безвъзвратно, така че просто отидете на концерта, който предпочитате.

Гълъбите (а и скорците) се поддават на същата тази заблуда. Да предположим, че гълъбът вече е клъвнал със зеления ключ 10 пъти. И сега, за да получи храната си, трябва да клъвне още 20 пъти със зеления ключ или 10 пъти с червения ключ наново. И макар да може да си спести 10 клъввания, като смени ключа, гълъбът предпочита да продължи работата си със зеления ключ, така че свършеното до момента да не бъде пропиляно.

Отговор #3: На битпазара

Първият продавач де факто предлага 15 чаши, а вторият 12 за същата цена. Би трябвало да сте луд, за да предпочетете втория. Ако го направите, то вие потвърждавате ефекта "по-малко значи повече" – less is more effect – при който си мислите, че получавате повече, като взимате по-малко, но неповредени чаши. Това също е заблуда. По-малко не значи повече. Повече значи повече. Заблудата се появява, защото хората са склонни да гледат цялостната картинка на качеството при взимане на решение. В едно проучване например участниците трябвало да познаят броя на калориите: те предположили, че един хамбургер има 734 калории, а че един хамбургер с три стръка целина е 610 калории. И не, те не са си мислили, че целината гори калории.

Поредната заблуда, на която се подхлъзват и гълъбите. Когато ги поставили пред избор между зрънце грах и зрънце грах + зрънце сорго (доста по-безвкусно зърно), те избирали граховото зърно – освен ако не били много гладни предварително - тогава избирали пълното меню. По същия начин кучетата избират парче сирене пред варианта от парче сирене с бонус морков. Макаците също избират зърно грозде пред зърно грозде в комбинация със зрънце боб. Не че животните мразят сорго, морков и боб – ще ги ядат, ако само това им се предлага – просто гълъбите, кучетата и маймуните, също като хората, понякога мислят, че по-малко значи повече, защото преценяват на око цялостния изглед.

Какво стана? Победихте ли гълъбите? Целта на тези изследвания е да покажат, че гълъбите и хората се подлъгват от една и съща измамна логика, заложена в природата им. Никой не знае точно защо се случва така, но има някои предполагаеми обяснения за поведението на животните. Когато те смятат, че храната, за която са работили повече, е по-ценна ("оправданието на усилията"), това може да ги мотивира да бъдат по-упорити в търсенето си на храна. "Пропиляната стойност" пък може да е в резултат на това, че когато животните открият свой сигурен източник на храна, с който са щастливи, не желаят да поемат риска за промяна (макар и този риск вече реално да не съществува). Логиката зад "по-малко значи повече" е странно проявена при хората, но при животните е по-обяснима, тъй като те не могат да броят (или поне не много добре). Това означава, че често те нямат друг избор освен да направят своята преценка според цялостната картинка на качеството – сиренето е по-привлекателно за кучетата, когато го няма морковът да развали картинката.

Ако изборите ви често съвпадат с тези на гълъбите, не се притеснявайте. Дарвин е бил прав: когато говорим за различията между хора и животни - everything is relative and everything is a relative - всичко е относително и всички са роднини. Всички сме едно голямо семейство.

Ако все още не сте убедени, ето и малко доказателства за интелекта на семейство Вранови.

по TED

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види