Снимка: Victoria Shes

Не всеки е създаден да яде само растения

Проучвания сочат, че освен поддържането на ниско тегло, намаляването на риска от рак и увеличаването продължителността на живота, вегетарианството може да доведе и до някои по-малко известни странични ефекти: Панически атаки. Обсесивно-компулсивно разстройство. Депресия.

Списание Women’s Health ни запознава с теорията и ни съветва как да избегнем рисковете в разговор с Дрю Рамзи, професор и психиатър с 14-годишен опит.

Една от пациентките на д-р Рамзи, 35-годишна жена, която винаги е била активна и в добра форма, се oплакала от загуба на енергия. Опитвала се да тренира, но не се чувствала добре. Била тревожна и често била на ръба да избухне в плач без причина. Състоянието й се влошавало: паническите атаки били все по-чести, а ставането от леглото сутрин все по-трудно. Развила дори страх от нюйоркското метро.

При такива сериозни симптоми Рамзи искал да й предпише лекарства. Пациентката обаче не пожелала, тъй като била много внимателна с всичко, което вкарва в тялото си. Преди година дори спряла консумацията на месо, защото знаела за всички здравни ползи от вегетарианството. Подобно на д-р Хаус, Рамзи решил да последва интуицията си и й предписал нещо друго: месо. Запознат със зависимостите между настроението и храната, в случая той познал, че безмесната диета на пациентката е причинила влошаването на психичното й здраве. Само шест седмици след завръщането на животинския протеин към диетата й, енергията й била възстановена, а паническите атаки със 75% по-малко.

Много хора са привлечени от обещанието за по-здравословно тегло, по-здраво сърце и благоденствието на планетата – основните причини да изберат вегетарианството. Сякаш всеки ден се появява ново изследване, което показва, че вегетарианските диети са ключът към всичко, от доброто тегло до победата над рака. Една група от изследователи в Калифорния дори намира доказателства, че елиминирането на месото може да добави повече от три години към живота ви.

Трудно е да се спори с науката, а и с движение, подкрепяно от Ганди до Бионсе. Пък и е логично да мислите, че при наличието на толкова здравословни ползи, би трябвало и психическото ви здраве да е в разцвета на силите си като резултат от иначе извисения вегетариански начин на живот. Някои проучвания обаче индикират връзка между липсата на месна консумация и психичните разстройства.

Австралийски изследователи откриват, че вегетарианците са по-песимистично настроени към бъдещето в сравнение с месоядците. Освен това при тях е с 18% по-вероятно да страдат от депресия и с 28% по-вероятно да страдат от панически атаки или тревожно разстройство. Друго немско изследване също твърди, че е с 15% по-вероятно ако сте вегетарианец да развиете депресивно състояние. Не се знае обаче кое е първо "яйцето или кокошката". Дали вегетарианството причинява депресия или хората, които са предразположени към депресия, са склонни да предпочетат вегетарианството? А може би и в двете има доза истина. От една страна е логично по-тревожните или невротични хора да са склонни към мания за контрол на храненето си. Но от друга всички експерти са съгласни, че това, което поглъщаме има отношение към това, което се случва в главата ни. Точно затова Рамзи предупреждава, че ако предприемем дадени промени в диетата си, трябва да очакваме и промени в ума си.

Когато мислите за храни, полезни за мозъка, за какво се сещате? Авокадо. Зехтин. Ядки. Червено месо? Едва ли. Но антрополозите твърдят, че много преди да заложим на бадемовото мляко и соята, консумацията на животински продукти е осигурила енергийните калории, спомогнали за еволюцията на малките ни мозъци. Без месото, нямаше да надминем умствения капацитет на тревопасните горили.

Днес важни за нас съставки в месото са витамините от група B, чрез които в главите ни се отделят важни невротрансмитери като глутамат - ниските му нива са свързани с депресия, тревожно и обсесивно-компулсивно разстройство. Заплаха се крие и в ниските нива на цинк и желязо, две хранителни вещества, които са много по-разпространени в месото отколкото в зеленчуците, като те могат също да се проявят в настроението ви. Симптомите от дефицит на желязо може да объркате с паническа атака.

Проблемът при някои вегетарианци е невниманието, с което подхождат към новата си диета – наблягайки например на хляб, ориз, паста и повече зърнени и захарни изделия. Това води до нестабилни кръвна захар и хормони, което пък причинява раздразнителност, депресия и тревожност. Истината е, че когато предприемате стъпка към вегетарианството е хубаво да се консултирате със специалист, особено ако сте склонни към бързи промени в настроенията или пък имате наследствена предразположеност към психични разстройства. В такива случаи специалистите съветват да се ориентирате към вегетарианската диета бавно и поетапно. Може да започнете с по едно месно ядене на ден, след това да хапвате месо само няколко пъти седмично, и накрая да запазите месото само за специални за вас случаи, като не изключвате яйцата, млечните и рибни продукти от режима си. Идеята е да се самонаблюдавате, като дори може да водите записки за това как се чувствате. Така ще упражните необходимия контрол върху влиянието на храните, които изяждате.

Всеки човек реагира индивидуално на вегетарианството. Някои се чувстват страхотно от самото начало, други не усещат разлика, а трети може да осъзнаят, че малко животински протеин все пак им се отразява положително. Въпросът е, че не всеки е създаден да яде само растения.

по Women's Health

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види