Как животните разпознават себе си и себеподобните си?
Животните не биха могли да разпознаят себе си в огледало. Но въпреки това имат умението да разпознаят дали някое от заобикалящите ги животни е от техния вид или не. Например, ако имате котка за домашен любимец, тя не е способна да разпознае собственото си отражение в огледало и да го възприеме като огледален образ на самата себе си. Ако обаче в дома ви дойде друга котка, вашата ще знае, че това е друго животно от същия вид. Странно е, че въпреки това животните могат да възприемат различията си с друг тип животно. Чудно е как вашата котка ще възприеме новака в дома ви не като заек или куче, а именно като друга котка.
Отговорът на този въпрос се крие в психологията на животните и способността им да изграждат семейни и приятелски връзки и да идентифицират различните. Те разпознават своите близки индивиди посредством сетивата си и установените за този вид сигнали за комуникация. Разпознавайки своите роднини като част от семейството, дадено животно може да допусне какъв би бил неговият собствен външен вид. Логичният въпрос, който следва от това, е как едно животно, не знаейки как самото то изглежда, разбира кои са неговите роднини и себеподобни. За това вече всеки един вид има свой подход.
Професор Карл Сафина обяснява в лекцията си на TED Talks, че човешкият мозък е наследен и невроните, с които разполагаме, водят своето начало от медузата, от която сме еволюирали. Според него октоподът може да използва механизми, подобни на тези, които примат използва, за да разпознава човешки лица.
Лицево разпознаване
Звучи много смешно, особено предвид това, че всички животни от дадена порода изглеждат еднакво. Но учените твърдят, че кучетата и овцете имат способността да разпознават своите муцуни и да се идентифицират взаимно спрямо тях. Странно, предвид факта, че овцата не се слави с особен интелект, особено спрямо кучето. Проф. Джени Мортън от Катедрата по физиология, развитие и невронаука в университета в Кеймбридж е провела скорошни изследвания, довели до откритието, че овцете могат да разпознават дори човешките лица.
Оказва се, че подобно на кучетата, те могат да сравняват качества като форма, размер и цвят и по това могат да идентифицират своите "роднини" и "приятели". Миризмата, особено при овцете се отнася най-вече към малките агънца, защото при тях не е напълно формирана муцунката.
Друго проявление на лицевото разпознаване, което е интересно, е че пандите се познавали взаимно по чернобялата украска около очите си. На вас може би всички панди ви се струват еднакви, но те си се разпознават по петната.
Миризма
Както вероятно се досещате, малко са животните, които имат зрение, близко до това на човека, освен приматите. Но значителна част от тях имат безпогрешно обоняние, което им служи да разпознават заобикалящата ги среда. И докато за човека зрението е водещо сетиво и ориентир, при животните това със сигурност е обонянието. Любопитно е, че когато например куче види отражението си в огледало, то не е способно да възприеме отражението си като свой образ. Естествена реакция е да се приближи и да опита да опознае онзи отсреща, подушвайки го. Често това води до паническа реакция. Защото отражението, освен че изглежда странно, няма мирис. Затова животните не харесват огледала. Нито пък статуи и всякакви играчки-животни. Те не миришат на нищо, следователно са нещо, което за тях носи спецификите на неидентифициран извънземен обект.
Джил Матео – доцент в катедрата по сравнително човешко развитие и ръководител на лабораторията за адаптивни изследвания в Чикагския университет обяснява: "Повечето животни разпознават своите роднини и приятели по миризмата, въпреки че могат да се използват други знаци или звуци. Миризмите се използват като знак за познаване или генетична свързаност при бозайници, птици, земноводни, риби и насекоми. Тези миризми могат да идват от потни жлези или специализирани жлези, разположени в кожата. В някои случаи миризмите са повлияни от основния комплекс за хистосъвместимост – комбинация от гени, участващи в имунната система. Членовете на семейството имат подобни такива комплекси и следователно имат подобни миризми."
Пчелите също използват миризма, за да се идентифицират помежду си. Всяка пчелна колония си има свой характерен аромат. Интересно е, че освен характерната украска, пчелата-майка има по-различна и особена миризма, по която всички останали я познават.
Звук
Освен птиците, които очевидно се ориентират по звукови сигнали, други животни също използват специфични звучи не просто, за да дават сигнал за опасност или да комуникират помежду си, а и си имат собствен звуков "подпис". Според Лорън Хайфийл бутилконосите делфини издават звукови "сигнали", които са характерни за всеки един от тях. Всеки от делфините си има свой собствен уникален сигнал. Известно е, че когато се случи делфин да е отдалечен от своята група, той произвежда своя сигнал значително по-често. Оказва се, че дори разделени делфини помнят сигналите на своите приятели години след като не са ги чували.
Поведенчески белези
Замисляли ли сте се защо куче е способно да обгрижва човешко бебе? Заради нерегулируемите му движения, плачът и опитите му да пълзи, които дават сигнал на кучето, че това същество и неговите действия наподобяват ранено животно – беззащитно и напълно безпомощно. По подобен начин по дадени поведенчески белези животните могат съвсем инстинктивно не просто да разпознават свои "приятели" и "роднини", а и да идентифицират техните нужди и настроения.
Комбинация от механизми
Лорън Хайфийл, доцент в катедрата по психология в колежа Екерд: "Има безброй механизми, които животните прилагат за разпознаване на своите подобни или потомството си. В някои случаи се наблюдават няколко механизма, които един и същ вид използва. Лястовиците например хранят своите пиленца, идентифицирайки ги по местонахождението на гнездото. По този начин те са склонни да нахранят и пиленца, които не са техни собствени потомци. Но след 2-3 седмици, когато пиленцата пораснат, майките започват да прилагат различен тип дискриминация, хранейки само пиленцата, чийто гласов сигнал разпознават." Асистент в катедра по психология, Хънтър Колидж, Джошуа Плоткин обяснява как негови колеги са правили проучване, касаещо африканските слонове, изследвайки как те допускат някой от другите слонове до себе си, как се сприятеляват и как помнят своите роднини. Изследването установило, че африканският слон използва комбинация от миризма, допир и звукови сигнали. Интересно обаче се оказало, че най-успешно слонът идентифицира останалите от групата, подушвайки тяхната урина.
Всъщност голяма част от уменията на животинския свят остават мистерия за нас. Мистерия за човека са чувствата и мислите им, както и познанията на животните за заобикалящата ги среда. Пример за това са необикновени случки, в които животно преодолява различията си с друг вид и демонстрира емпатия, грижи се за него и го защитава. Често животните демонстрират освен познавателност, странен и необясним инстинкт за случващото се, който граничи с мистериозността.
Подобен е случаят на изследователката Денис Херцинг от Бахамите, която работила с група петнисти делфини в течение на години. Те познават нея и тя познава тях. Всеки път, когато Денис посещавала делфините, те се събирали радостно около изследователската лодка, която отлично познавали. Един-единствен път делфините отказали да се отзоват на посещението и да се доближат до лодката, което се сторило особено странно на целия изследователски екип. Оказало се, че човек от екипа е починал в съня си на лодката. По повод този случай Карл Сафина заключава, че "тези мистериозни факти само идват, за да загатнат за всичките необикновени неща, които се случват в ума и съзнанието на тези, които са с нас на Земята."