Кръв. Всеки изпитва неприязън към нея. Тя ни плаши. Много от нас изпитват ужас от взимане на кръв, игли, отворени рани. Извръщат поглед настрани всеки път, когато попаднат в близост до подобна гледка. Възможно е при вида на кръв човек дори да припадне. Затова не всеки от нас може да бъде лекар. Което, като се замислим, не е недостатък.

В същото време кръвта изпълва нашите тела и осъществява функции, без които няма как да живеем пълноценно. Или изобщо. Обемът на кръвта в тялото на възрастен човек е между 4.5 и 5.5 литра според д-р Даниел Ландау, хематолог и онколог. За някои възрастни, това може да се равнява на 8 до 10 процента от теглото им. Това количество кръв в организма става стабилно и непроменено около 6-годишна възраст до дълбока старост. При бебетата кръвта е около 200 мл – колкото кръвта на средностатистическа котка или, за да придобиете по-ясна представа – колкото стандартна водна чаша.

Кръвозагубата дори в малка степен предизвиква незабавни ефекти. При загуба на повече от половин литър кръв, може да почувствате отпадналост, изтръпване и слабост. При загуба на повече от литър кръв, сърцето не може да поддържа стабилно кръвно налягане. А причината да пребледняваме при кръвозагуба или ниско кръвно налягане е, че тялото се опитва да компенсира и да издърпа кръвта към критично важните органи в тялото, за да ги предпази.

Освен това кръвта има много и важни функции в организма, сред които основната е така наречената транспортна функция:

Тя доставя кислород от белите дробове до всички тъкани чрез хемоглобина, който е вграден във всички червени кръвни клетки, и е една от основните функции на кръвта. По пътя обратно към сърцето, тя пренася въглероден диоксид, който се поема от белите дробове.

Тъй като хранителните вещества се поемат от капилярите на червата, транспортирани през главна вена в черния дроб, се налага кръвта да пропътува голяма част от метаболитните пътеки на организма, за да бъдат хранителните вещества транспортирани чрез нея към всички клетки на тялото.

Защитна функция

Инфекциите на нашия организъм се съдържат в белите кръвни клетки (лимфоцити за вируси, неутрофили за бактерии), а антителата – в плазмените клетки. Това е ефективната система на организма ни за борба с инфекциите. Понякога се налага прием на антибиотици, когато имунната ни система е претоварена. Друга важна защита представляват факторите на кръвосъсирването в плазмата на кръвта заедно с тромбоцитите, които се съдържат в нея, предизвикват незабавното заздравяване и запушване на малки кръвоизливи или отвори. Поради кръвното налягане, никой дефект не може да трае дълго, защото това би довело до голям кръвоизлив. Интересно е, че коагулацията от факторите на кръвосъсирването се балансират помежду си автоматично, иначе… сме загубени.

Хуморална функция

Хормоните са вещества, които след своето образуване, преминават в кръвта и чрез нея достигат до органите и системите в нашето тяло. Докато всички хормони присъстват и са ефективно балансиращ фактор в организма ни, имаме енергия и всички наши органи функционират без проблем. Но когато даден хормон липсва, започваме да се чувстваме зле. Докато стареем и тялото ни се развива, някои хормони започват да не се произвеждат достатъчно.

Терморегулаторна функция

Разпределението на топлината посредством движението на кръвта е друг аспект на кръвооросяването на нашите крайници, коремните органи, главата и кожата. След хранене кръвта се втурва към червата и черния дроб, когато започнем да храносмиламе. Възможно е да почувстваме умора, защото част от кръвта от мозъка се запътва към стомаха, тънките черва и черния дроб. В горещ ден повърхностно разположените под кожата вени се разширяват, изпотяваме се и по този начин губим част от топлината на тялото си през кожата. Това е начинът на тялото да ни охлади от вътре.

Има обаче един аспект, който не подлежи на никакъв контрол. И това са случаите, в които изпитваме силни и неконтролируеми емоции – когато се развълнуваме, засрамим или ядосаме, нашите глава, врат и уши почервеняват. Това е нещо, което никой не е способен да контролира и е предизвикано от разширени кръвоносни съдове. Когато те се разширяват, кръвта се влива в този район, придавайки на кожата червеникав отенък.