Професията ветеринар е една от най-древните професии на света, поради факта, че е възникнала от естествената нужда на човека да се грижи за животните. Всъщност доказателства за това датират от 3000 години пр. Хр. по земите на Месопотамия. По онова време това е било заниманието на "експерт, който умее да лекува животни."

С годините нуждата на човека да поддържа пълноценния живот на заобикалящите го животни или емпатията, която изпитва към тях, прави така, че това да се превърне в призвание от световно значение. До степен, в която призванието се превръща в професия, чиято критична нужда човечеството започва да осъзнава с годините.

И така, в края на 18. век в Лион, Франция е открито първото в света специализирано училище за ветеринарни лекари. Постепенно популярността на професията ветеринар нараства. В наши дни това е една от професиите, които децата често си представят, че ще практикуват, когато пораснат. Защото любовта към животните е нещо толкова чисто и първично.

Но колкото и приключенско и забавно да звучи, животът на ветеринарния лекар понякога е далеч от представите на едно дете. Затова решихме да влезем зад кулисите и да разкрием няколко тайни, които ветеринарите споделят.

Работата е много по-опасна, отколкото предполагате

Много младежи пристъпват към решението да станат ветеринари с идеята, че ще гушкат пухкави котенца и ще се грижат за сладки зайчета. Но светът на ветеринаря не е само меки уши и мъркане. Истината е, че "всяко куче ще ви ухапе, ако го поставите в позиция, в която то се чувства уязвимо или уплашено", казва Сю, ветеринарен лекар от Ню Орлиънс. "И не си мислете, че котките са по-безопасни, всъщност те са много по-непредвидими, защото езикът на тялото им е труден за разчитане, а ухапване от котка може да бъде много лошо. Ако допуснете ръката ви да пострада, не можете да оперирате и това е още по-фатално", допълва Сю. От друга страна, колкото и интересно да ви се струва да лекувате маймуни, се оказва, че ако маймуна ви наплюе в лицето (което някои маймуни правят, когато се почувстват застрашени), това може да ви зарази с херпес или други опасни болести.

Непредсказуемa е

Въпреки че повечето пациенти са кучета и котки, ветеринарният лекар може да се сблъска с разнообразие от проблеми на всекидневна база – както и с различни анатомични специфики. Разбира се, като ветеринар трябва да бъдете подготвени за влечуги, птици и хищници – не се знае кого може да ви се наложи да спасявате. Това означава, че трябва да се приспособявате бързо, да бъдете изключително компетентни и понякога да подхождате креативно към пациента.

Често стопаните са истинските пациенти

Предвид спецификата на комуникация, очевидно пациентите не могат да говорят за себе си. Това означава прекарване на извънредно много време с техните стопани. "До ниво, при което се налага да ги третираме като че ли самите те са пациентите", признава Сю. Разговорите със стопани, които са изключително привързани към домашните си любимци изискват такт, разбиране, а понякога – повече твърдост и увереност. Д-р Елинор Акуърд от Ню Йорк обяснява, че "в някои ситуации е трудно стопанинът да бъде убеден кое е най-правилно за домашния му любимец, защото той просто отказва да приеме ситуацията. Още по-лошо е, когато лечението е скъпо и не му е по джоба."

Ветеринарният лекар знае кога лъжете

"Ако кажете на ветеринаря, че кучето ви яде само кучешка храна, но с просто око се вижда, че то е с наднормено тегло, е очевидно, че лъжете." Просто да си знаете.

Но самите те може да не са перфектните стопани

"Самата аз съм по-лош стопанин, особено откакто съм ветеринар", признава Сю. "Преди да стана ветеринарен лекар бях може би дори прекалено бдителна. Сега вероятно съм точно обратното, защото, както вие, така и аз, знаем, че обикновена кашлица не е болка за умиране, кому е нужно да преиграваме. Когато кучето ми започне да кашля, дори не му правя изследвания, просто спирам да го извеждам в парка, докато спре да кашля." Ветеринарят е професионалист и разчита на добрата си преценка, за да реши кога си заслужава да изпаднем в паника, че нещо не е наред. Точно като личния ви лекар.

Често се сблъскват със смъртта

Значителна част от това да бъдеш ветеринар, е да приспиваш животни, които са много болни или прекалено стари. "Случвало ми се е да работя цяла смяна, по време на която да не ми остане нито един жив пациент. Това би било тотално неприемливо ако си лекар в болница за хора и е трудно да си представиш нещо подобно, а го изживееш още по-малко."

Разбира се, дори ветеринарите имат любимите си пациенти

Както всеки човек си има предпочитания в личен и професионален план, така и ветеринарите не просто харесват или не харесват особено дадени животни, но си имат и любими пациенти. Можем само да ви кажем, че най-нелюбимите са тези, които имат навика да плюят върху грижещия се за тях (например ламите и маймуните). Кучетата пък обичат да сдъвчат нечий панталон, което поставя един ветеринарен лекар от мъжки пол в особено неловка и опасна ситуация. Една от най-забавните тайни на ветеринарните лекари е, че кучетата обожавали марихуана. Успокоявала ги някак. Не сме питали за странични ефекти.

Операция може да предизвика апетита ви

Мхм, представете си да оперирате прасе. Моментално ви замирисва на Коледа. И нямаме предвид портокали и канела.

Въпреки всичко, ветеринарите не печелят добре

Не и в сравнение с лекарите, които работят с хора. Въпреки че професията изисква много добра професионална подготовка, познание на повече организми, що се отнася до анатомия и физиология, ветеринарните лекари често печелят по-малко, отколкото им е необходимо, за да срещат своите нужди. Някои от тях трудно оцеляват финансово дори по време на образованието си.

Изглежда, че животът на ветеринарния лекар се движи между удовлетворението да помагаш на животните и комичните до ужасяващи ситуации, които пациентите могат да предизвикат. Но знаем, че в сравнение с ден пред компютъра или зад гишето, денят на един ветеринар е повече от необикновен. Защото с избора си на професия той поема риска никога да не знае с какво предизвикателство ще се сблъска днес. Или утре.