Човекът е прекарал векове в опити да обясни някои от най-впечатляващите чудеса на природата – сред които и Северното сияние. Задавали ли сте си въпроса какво всъщност представлява то? Преди учените наистина да имат възможността да изследват и обяснят главозамайващата вълшебна гледка, древни племена са имали своите теории, с които да обяснят явлението.

Разбира се, като всяко друго необяснимо нещо, Северното сияние носи истории за корените на своя произход първоначално от религията. Древни ескимоси вярвали, че то е светеща пътека в нощното небе, по която душите на мъртвите се възнасят към Райските порти. В средновековна Европа пък смятали, че светлината представлява битка между небесни воини. Някои от най-ранните научнообосновани теории сочели, че сиянието представлява отразена от повърхността на ледовете слънчева светлина. Звучи по-разумно. През 1619 г. Галилео Галилей дава на светлините названието Аurora Borealis на римската богиня на утрото Аурора, след като успява да заключи, че сиянието е светлина, отразена от земната атмосфера слънчева светлина.

В наши дни учените са достигнали до консенсуса, че явлението всъщност представлява светлина, породена от сблъсъка между електрически заредени слънчеви частици и атоми в нашата атмосфера. Енергията от тези сблъсъци се освобождава под формата на светлина, а причината тя да се наблюдава само около полюсите на Земята е, че именно там магнитното поле на планетата е най-силно. През 2008 г. екип от учени стига до заключението, че "когато две магнитни линии се приближат една до друга поради натрупания резерв от слънчева енергия, критичният лимит е достигнат, а двете магнитни полеви линии се свързват отново, което предизвиква превръщането на магнитните сили в кинетична енергия и топлина. Енергията се освобождава, а плазмата се ускорява, произвеждайки ускорени електрони." "Данните ни показват за пръв път, че магнитното свързване е факторът в това явление" обяснява проф. Василис Ангелупос от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. "Повторното свързване води до ускорение на вълните и плазмата по протежение на магнитните полеви линии, което предизвиква осветяването в пространство, далеч от земната повърхност, където тя дори няма възможност да предизвика отражение."

Най-доброто време за наблюдаване на Северното сияние е през зимата, когато позицията на Земята спрямо Слънцето е най-благодатна за това (защото късият ден означава по-продължителни нощи и по-тъмно нощно небе). И освен Северното сияние, има и Южно такова. Подобни явления има и на други планети, включително Марс, затова бъдете спокойни, че бъдещите поколения, които вярваме, че ще се развиват и извън Земята, няма да пропуснат шанса да наблюдават този феномен.

Дори вие все още не сте виждали светлините? Най-добрите места да го направите са разположени на територията на Исландия, Норвегия, Финландия, Гренландия, Северна Канада и Аляска.