Задавали ли сте си въпроса защо ви е толкова трудно да не прочетете поредната статия за трагична катастрофа или природно бедствие? Медиите ни заливат ежедневно с новини за убийства, малтретиране на деца, природни катастрофи и други ужасяващи истории. Не спираме да се оплакваме, че нищо хубаво не се случва, но истината е, че позитивни истории има безброй – просто няма кой да ги прочете, защото нали знаете - лошата новина е "добра новина".

И все пак журналистите не са единствените виновници за подхранването на подобни ужасяващи новини – всички ние, хората, имаме вина за това. Независимо дали ви харесва или не, колкото по-жестоко е престъплението, отразено в новината, или по-ужасяваща е снимката на статията, толкова по-силно е желанието ни да я прочетем и дори да я споделим.

Може би си мислите, че ви е дошло до гуша да четете за ужасната страна на живота, но всъщност ние сме онези, които захранваме интереса към злото. Ето и някои от причините, които ни подтикват да прочетем поредната брутална история, дори да смятаме, че не искаме да го правим:

Еволюцията ни задължава

Мозъкът ни е устроен така, че да може да идентифицира заплахите. Негативните заглавия задействат алармени сигнали в амигдалата /предупредителната система на мозъка ни/, което пък веднага активира инстинкта ни за самосъхранение. Чувстваме, че искаме да знаем всички подробности около поредното ужасяващо убийство, за да предотвратим нещо подобно да се случи на нас или семейството ни. Нужно ни е да знаем дали трябва да променим нещо в живота ни, за да предотвратим непосредствената опасност.

Няма никакво значение дали заплахата е реална и действително се случва на вас или е просто хипотетична и четете новина за нея онлайн – мозъкът ви вече реагира и пробужда интереса ви.

От еволюционна гледна точка – може да загубим повече от пренебрегването на злото, отколкото да спечелим от това, че се фокусираме върху доброто. Ето защо редица изследвания посочват, че обществото всъщност се нуждае от лоши новини.

Ние научихме медиите да ни "захранват" с лоши новини

Ако шокиращите заглавия са тези, които продават новините, то точно такива заглавия започват да присъстват най-много в съдържанието на медиите. Те самите постоянно са призовавани от читателите си да споделят хубавите истории наравно с лошите, но статистиката 17:1 в полза на страховитите статии все още не се е променила.

Хората казват, че искат да четат позитивни новини, но хората също така често лъжат. Така изследователите Марк Труслер и Стюарт Сорока провеждат експеримент, основаващ се на измама. На участниците в експеримента им било казано, че ще трябва да изгледат видео, по време на което ще им се изследва движението на очите. Преди това обаче камерата трябвало да направи първоначални измервания на очите на всеки участник. За да се постигне това, участниците трябвало да прочетат нещо и то много внимателно. Предоставени били няколко статии, като на участниците им било казано да изберат и прочетат внимателно онези от тях, които най-силно са ги заинтригували.

След като задачата с изглеждането на видеото била изпълнена, участниците са били запитани какъв тип новини предпочитат да четат. Оказало се, че повечето от участниците, които твърдяли, че усещат как медиите стават все по-негативно насочени от гледна точка на съдържание, всъщност са прочели именно статиите на негативна тематика в първата част от експеримента.

Илюзията ни за "по-добър свят" е разбита

Ежедневното попиване на тези ужасни новини не променя факта, че много от нас виждат света като едно по-добро място, отколкото всъщност е. Слагаме розовите очила и умишлено оставаме в пълно неведение.

Когато се натъкнем на особено ужасяваща новина, като например как майка е убила невръстното си дете, това разрушава изцяло илюзията ни за справедлив свят. Нуждаем се от уверение, че тази майка не е като нас, което пък засилва желанието ни да узнаем още и още детайли за случката. Четейки подобна потресаваща история, ние всъщност се самоуспокояваме, че подобно чудовище няма нищо общо с нас.

Съществува и схващане, че жертвите на подобни престъпления са направили нещо, с което са предизвикали или заслужили подобна съдба. Това ни кара да търсим признаците, по които се различаваме от жертвите, за да се убедим сами, че няма да ни споходи същата участ.

Предразсъдъците ни карат да виждаме само лошото

Разбиранията ни за религия, сексуалност и политика ни подтикват да четем само статии, които отговарят на нашите възгледи. Често предубежденията ни включват много негативизъм към хора с противположно на нашето мнение. Ако вярваме, че някои определени хора са лоши, то ние обожаваме да слушаме истории и мнения, които подкрепят мнението ни. А интернет е пълен с хора, които обичат да коментират с подобна омраза.

В заключение, ние се интересуваме повече от негативните мнения, отколкото от позитивните такива, и това не оставя никакъв шанс на добрите истории да вземат връх.

Алгоритмите ни захранват допълнително с лоши новини

Да вземем Facebook като очевиден пример за това. Социалната медийна платформа използва сложен алгоритъм за релевантност, за да реши какво да покаже първо на нюзфийда ви. Този алгоритъм може и да е сложен сам по себе си, но крайният резултат не е. Най-просто казано – показва ви онова, което смята, че най-много искате да видите. А това пък се основава само на публикациите, с които сте си взаимодействали преди това.

Чисто и просто... любопитство

Всички ние до известна степен имаме болезнено любопитство. Дори оптимистът поет Ралф Уолдо Емерсън склонил да отвори ковчега на покойната си съпруга година след смъртта й.

Доказателство за вроденото човешко любопитство са милионите гледания на видеото на ислямските бойци, които обезглавяват репортера Джеймс Фоули. Да бъдете свидетели на такъв меко казано жесток акт, отключва такъв адреналин, че се оказва това ни кара да се чувстваме по-живи отвсякога.

Желанието да бъдем наравно съпричастни с другите, за да закрепим връзките си с общността, е още един начин за еволюционно оцеляване. Фактът, че не можем да спрем да отваряме ужасяващите новинарски статии, най-вероятно е нещо позитивно. Това доказва, че все още ни пука за света и за съдбата му – което в крайна сметка е най-добрата новина, която сме научили до момента.