Плаващите пясъци не могат да убият никого
Колко души умират средно всяка година от попадане в плаващи пясъци? Изненадващият отговор е: нула.
Всъщност, според Коуди Касиди и Пол Дохърти, авторите на книгата "И после умираш", никой в историята на човечеството не е умрял в плаващи пясъци, защото след като човек заседне до кръста, започва просто да се носи.
Или какво ще кажете за друга стара класика: фатален край при изпусната монета върху главата на минувач от върха на Емпайър стейт билдинг. Отново, резултатът не е такъв, какъвто очаквахте - "пострадалият" ще усети само леко ужилване.
Тези и други погрешни схващания за неща, които могат да ни убият, писателите разглеждат в книгата си "И после умираш" ("And Then You're Dead").
Това обаче са редките примери с щастлив край в книгата. Оказва се, например, че ако гигантски метеорит се насочи към Земята, сблъсъкът няма да убие хората. За съжаление, това е така, защото те ще са умрели още преди самия сблъсък. Летящото тяло ще компресира и нагорещи въздуха до около 1800 градуса по Целзий с приближаването си, при което изходът за човечеството е 100 процента фатален.
Книгата се състои от 45 кратки глави, всички от които със заглавия, започващи с думите: "Какво би станало, ако...", последвано от особено зловещ развой на събитията (читателят е адресиран като "ти" навсякъде, за да се подсили още повече усещането за страх).
Някои от сценариите се оказват по-лоши, отколкото сте си представяли.
Така например, ако човек е погълнат от кит, няма шанс да излезе жив оттам. Вместо това, той ще бъде направен на каша от стомашните стени на кита, преди да бъде "изпържен" от киселината.
И докато авторите очевидно се наслаждават на това, че смразяват кръвта на читателите си, те допълват книгата си и с теории на други учени, които изследват темата. Сред тях е Майкъл Смит, който редовно се е подлагал на ужилвания от пчели, за да установи по кои части на тялото те са най-болезнени. (Вътрешната част на носа е най-чувствителната, следвана от горната устна и гениталиите.) Друг интересен и научно обоснован факт, на който авторите обръщат внимание, е че обелката на банана е най-хлъзгавата част от всички плодове.
Във въведението на това изключително забавно четиво авторите се надяват, че съчетавайки "наука и ужасяващи детайли", те създават книга, в която "Стивън Кинг среща Стивън Хокинг". В крайна сметка, те постигат мисията си триумфално.
по DailyMail

