Снимка: Ksenia Makagonova

Оригами: историята на древното изкуство, което не спира да вдъхновява

Векове наред различни култури приемат, адаптират и подхождат с вдъхновение към хартиеното изкуство. Произходът на много от хартиените занаяти, например корейското Hanji, може да бъде проследен до конкретни държави. Папиемаше (papier–mâché – смачкана хартия) с френското си звучене всъщност е техника, зародила се в древен Китай. Друга популярна практика, оставила особен отпечатък в целия свят, е оригами – изкуството да прегъваш хартия.

Макар и най-често определяно като японско изкуство, то има корени и в Китай, и в Европа. Обследвахме уникалната история на оригами, за да разберем как различните култури са очертали красивата и така обичана форма на изкуството.

Какво е оригами?

Оригами е изкуство от прегъване на хартия. Името му произлиза от японските думи ори – прегъвам и ками – хартия. Традиционното оригами представлява прегъването на един квадратен лист хартия (често с оцветена страна) в скулптура – без рязане, без лепене и дори без очертаване.

Историята на оригами

Креативни умове от няколко държави са допринесли, за да бъде оригами това, което е днес.

Китай

Хартията е създадена в Китай около 105 години сл.Хр., а прегънатата хартия – или zhezhi – както я наричат китайците – най-вероятно се появява скоро след това. Около 900 г. сл.Хр. хартията yuanbao, а понякога истински златни късчета се превръщат в неизменна част от традиционното китайско погребение.

Снимка: Pixabay

Създадени чрез внимателно прегъване на злато или жълта хартия във формата на скъпоценни кюлчета, тези ефимерни орнаменти били създавани с намерението да се хвърлят в огъня в края на церемонията. Впоследствие прегъването на хартия става обичайна практика. Макар и подобно на японското оригами, съвременното китайско прегъване на хартия е концентрирано повече върху неживи предмети като лодки и кутии.

Япония

Хартията навлиза в Япония през 6. век. По това време практиката на нейното прегъване се появява като церемониален ритуал в шинтоизма. Чак през историческия Едо период (1603 – 1868) оригами се превръща в активност за свободното време и форма на изкуството. Подобно на печатането с дървени блокчета – арт форма, която също набира популярност по това време – оригами често се отличава с цветя, птици и други природни мотиви. Тези теми преобладават и в съвременното оригами, което остава вярно на традицията по всички параграфи, освен един: изначално на артистите е позволено стратегически да изрязват части от хартията. Днес обаче истинското оригами е изваяно само чрез прегъване – правило, което японците приветстват от Европа.

Снимка: Pixabay

Европа

В Европа се смята, че прегъването на хартия се е развило от прегъването на салфетки – практика, станала популярна през 17. век. Също като японското оригами, прегъването на салфетки използва различни методи и техники, които водят до множество абстрактни и фигуративни форми.

В крайна сметка този интерес към прегъването преминава от салфетки за вечерни партита към училищата, а именно: в новаторската учебна програма на Фридрих Фрьобел. Като основател на детските градини, Фрьобел включва няколко практики в своите "институции за игри и дейности", включително прегъване на хартия. Така запознава децата с оригами, което позволява на изкуството да процъфти из целия континент.

по MY MODERN MET

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види