Светофарът и неговите цветове

Първият светофар бил инсталиран пред сградата на Парламента в Лондон през 1868 г. и разполагал с газови лампи в червено и зелено, които служели за употреба през нощта. Уредът бил груб и примитивен, и по-малко от месец след влизането му в употреба, той експлодирал и убил полицая, който работел на него.

Съвсем очевидно, сме достигнали до технологичното осъвършенстване, благодарение на което светофарът е преживял множество трансформации, за да стигне до днешния си облик. Едно обаче не се е променило, и това са цветовете. Защо?

Изобретателите на първия светофар заимствали цветовата комбинация от железопътните линии. Британските железничари използвали червени, сини, черни, зелени и бели знамена, семафори и лампи, за да комуникират помежду си на големи разстояния и да сигнализират на машинистите. През януари 1841 г. възникнал въпроса за безопасността при движението по пътищата, предвид факта, че статистиката за броя пътни инцидентни била смущаваща. Тогава управителите на железницата се срещнали помежду си, за да дискутират възможните решения. Хенри Буут от железницата на Ливърпул-Манчестър бил движещата сила в тази среща и препоръчал стандартизирани сигнали с ръце и цветови схеми. Избрани били цветовете, използвани за линиите на Буут: червено, което индикирало опасност, бяло за безопасност и зелено за “продължете с повишено внимание“. Буут от своя страна, взел употребата на тези цветове от често срещаната практика в индустриалната промишленост.Мотори и други видове индустриално оборудване имали индикиращи светлини, които светели в червено, когато били изключени, и зелено – когато работели. Предвид факта, че към онзи момент хората били привикнали с тази цветова схема и нейните значения, било логично тя да бъде използвана и в други индустрии. Ето как цветовете с техните значения стигнали до железопътните линии и пътищата. Защо ранните индустриалци решили да използват червено за “спри“ и зелено за “продължи“? Можем само да спекулираме по този въпрос. В символизма на цветовете, червеното се свързва с опасност и от тази гледна точка, то е отличен избор за предупредителен или забраняващ сигнал. Зеленото, от друга страна, се свързва със спокойствие и хармония. В този контекст значението му в цветовата схема на светофара “продължи“ не е особено обосновано, но причината може би е друга – вероятно е избрано, защото контрастира добре с червеното и лесно се разпознава. По-късно, очевидно се е наложило да има и междинен жълт цвят на светофара, който да подготвя участниците в движението за смяна на светлините от зелено към червено или обратно и в същото време да привлича вниманието им, за да имат достатъчно време да реагират, когато например светне червено и трябва да спрат. Вероятно жълтото е избрано като единствен вариант, който се отличава достатъчно и от червеното, и от зеленото, а в същото време, е достатъчно видим и неутрален, за да не се свързва с други действия. Все пак, освен всичко, жълтото е първият цвят, който човешкото око възприема след рождението си.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види