Случайностите са нещо, което най-често приятно забавлява хората. Те са като едно напомняне, че не всичко в природата се случва по нашия познат, рационален начин, на химичен принцип или според формула.

Някои от най-впечатляващите случайности в историята обаче са толкова странни, че чак са трудни за вярване.

Два непробиваеми кораба, един ледник

Историята за потъването на най-големия и модерен за времето си презокеански кораб "Титаник" през 1912 г. е всеизвестна като исторически факт и като филм, който едва не потопи кариерата на Леонардо ди Каприо.

По интересното е, че трагедията в ледените води на Атлантическия окен е описана още през 1898 г. в книга. Сякаш провидял в бъдещето, Морган Робъртсън описва инцидента в творбата си "Futility", а приликите са повече от смайващи.

Корабът в неговата книга се нарича Титан и той е описан като най-големият в света, връх на инженерната мисъл, който не може да потъне. Но Титан, както и Титаник, потъват след като се удрят в айсберг през месец април. Освен това, на борда и на двата няма достатъчно спасителни жилетки и в океана умират сходен брой хора.

Дълго време след съвпадението авторът твърдял, че няма ясновидски способности, а след потъването на Титаник, книгата е преиздадена под името The Wreck of the Titan: Or, Futility.

Съседите музикални гений

Подобно съвпадение не би направило впечатление на никого, ако не ставаше дума за двама гении, променили историята на музиката.

Великият композитор Георг Хендел е германец, който прекарва по-голямата част от живота си в Лондон и дори взима британско гражданство. Хендел е един от най-популярните класически композитори на всички времена, както и една от най-влиятелните фигури в ерата на барока през 18-ти век. В английската столица той е живял на улица Брук 25.

През 60-те години на 20-ти век на същата улица, но на номер 23 се нанася един чернокож музикант от Сиатъл, който само за няколко години ще запише името си в историята на рока – Джими Хендрикс. Двама гении, два века и два номера разлика.

Трагедията Хувър

Починалите при инциденти работници на строежа на язовира Хувър на река Колорадо са общо 96, но историята на двама от тях е по-особена и е останала през времето.

На 20 декември 1921 г. по време на проучвателни дейности загива Джон Търни - една от първите жертви на строежа. След него са загинали мнозина други, но най-циничното е, че синът му - Патрик загива при падане от една от строителните кули на обекта 14 години по-късно. Отново на 20-ти декември, но 1935 г. Година по-късно гибелният язовир е пуснат в употреба.

Войната започва и свършва в двора

Първият сблъсък между Севера и Юга в началото на Гражданската война – битката при Бул Рън. започва в дома на търговеца Уилмет Маклийн във Вирджиния през 1861 г.

Войските на Севера и тези на Юга били готови за битката, а къщата на Маклийн била превърната в щаб на командващия конфедералните войски генерал Бюрегард. Когато неопитната армия на Севера обстрелва къщата, снарядите не убиват никого, но съсипват кухнята, а войниците на Бюрегард отвръщат на стрелбата и се завързва сражение.

В течение на войната бизнесът на Уилмет Маклийн с доставки на захар за конфедералната армия не провървява, а битките приближавали отново дома му, затова семейството се мести в никому незивестното селце Апоматокс.

Но Маклийн не успял да избяга от съдбата си и тя отново докарала сраженията пред неговия дом - именно при Апоматокс през 1865 г. е решаващата битка, в която армията на Юга се предава. Командващият генерал Лий подписва капитулацията си не къде да е, а в дома на семейство Маклийн. Това е войната да започне в кухнята и да завърши в дневната ти.

Американска история по Шекспир

Тази история  има съвсем реална драматургична стойност. В прелюдията Ейбрахам Линкълн извежда Севера до победа в Гражданската война, но става жертва на покушение в театър Форд през 1865 г. Убиецът му е актьорът Джон Уилкс Буут, който ненавижда президента, когото счита за виновник за опустошителната война.

Самата пиеса на живота започва около година по-рано на гарата в Джърси, където на перона една тълпа хора се опитват да се качат на влака. В блъсканицата един младеж пада на релсите, точно когато влакът потегля, и животът му е спасен само от бързата реакция на мъж от тълпата.

Завръзката е, че спасителят е популярният актьор Едуин Буут - един от легендарните американски театрални актьори, който е брат на убиеца Буут.

Развръзката е, когато по-късно той получава писмо от свой приятел в армията, от когото научава, че спасеният от него младеж сега служи в неговата част и се казва Робърт Линкълн, син на президента Линкълн.

Братът на убиеца е спасил живота на сина на убития. Дори Шекспир не би могъл да го измисли по-добре!

Две малки съвпадения на изпроводяк

Мистерията на Едгар Алан По. През 1884 г. един кораб потъва в морето и оцелелите членове на екипажа са принудени да изядат юнгата Ричард Паркър, за да се спасят. Ужасната история се разнася от уста на уста, но привкусът станал още по-горчив, когато се разчуло, че тази история е вече описана. И от не от кого да е, а от бащата на хорър литературата.

46 години по-рано Едгар Алан По описва същато история в книгата  си "The Narrative of Arthur Gordon Pym of Nantucket". По-фрапиращото е, че изяденият юнга от книгата също се казва... Ричард Паркър.

На всичко отгоре авторът твърдял, че книгата е базирана на истинска история.

Мистерията на Антъни Хопкинс

Една от забавните случайности в историята е с участието на холивудския актьор Антъни Хопкинс. Той е трябвало да изучи ролята си във филма "The Girl from Petrovka", чиято адаптация е по книгата на Джордж Файфър, но никъде не успял да си намери бройка.

Когато влязъл в метрото, той съвсем случайно видял забравен екземпляр от същата книга. По-късно Хопкинс срещнал автора и му разказал случката, а Файфър му отвърнал, че той самият няма бройки от книгата, защото дал последното копие на свой приятел, който пък...го загубил в метрото.