Тийнейджърът е специфичен екземпляр, с който всички сме се сблъсквали, или за част от живота си - сме представлявали. Във всякакъв контекст "тийнейджър" е равно на "проблеми". Но защо предизвикват толкова главоболия и е така трудно човек да се справи с настроенията им? Ето няколко научно обосновани становища по тези въпроси.

Поемат необмислени рискове

Всеки тийнейджър поема необяснимо наивни рискове, за които след години поглежда назад и се чуди къде му е бил умът. Проучвания обаче откриват, че причината за това поведение не се крие в липсата на преценка, а точно обратното – в това, че отделят дори повече време от възрастните, за да обмислят действията си. Това звучи като действие против интуицията. Но нека да поставим нещата по-просто: ако сте на диета и видите парче вкусна шоколадова торта, колко е вероятно да й се нахвърлите, ако просто я погледнете за миг, спомните си, че трябва да спазвате здравословен режим и я отминете? А колко вероятно е да я изядете, ако тя седи пред вас с часове, докато имате възможността да премислите плюсовете и минусите на своите действия? Разбира се, че второто е по-вероятно. Същото се случва и с мозъка на тийнейджъра. Развитието на човешкия мозък отнема твърде дълго. При тийнейджърите фронталният лоб (отговорен за вземането на решения) не е свързан с останалата част от мозъка, както се случва по-нататък по време на растежа. Което означава, че тийнейджърът не може да вземе решение така бързо, както един възрастен. Отнема им около 170 милисекунди по-дълго да свържат постъпките си с евентуалните последствия, което ги предразполага към поемане на рискове.

Попадат под влиянието на връстниците си

Откриването на нови приятели е още по-трудно за тийнейджърите, отколкото избягването на рискове. Родителите се чудят защо връстниците на децата им влияят до такава голяма степен. Това се случва, защото възрастните буквално са израснали тази склонност. Изследване посредством ядрено-магнитен резонанс показва значителни разлики в поведението и вземането на решения при възрастните и тийнейджърите в присъствието на приятел. Установено било, че дори тийнейджъри, които не поемат рискове по принцип, са много склонни да го правят, когато приятелите им гледат. Мозъкът им се активизирал значително, когато са сред връстници. Тайната се крие в т. нар. наградна система в мозъка. При възрастните активността на тази мозъчна част си остава същата независимо от обстоятелствата. Това означава, че децата поемат рискове в компанията на своите връстници, защото нещо вътре в тях ги провокира да направят нещо, за да се почувстват удовлетворени от себе си, да се докажат или да бъдат по-щастливи.

Лесно се разсейват

Докато тийнейджърите външно приличат повече на възрастни, отколкото на деца, невролозите твърдят, че мозъците им са по-скоро детски. Това е частичната причина деца на около 14-годишна възраст да проявяват поведение на 4-годишни в определени ситуации. Тялото им се развива, но докато мозъкът им се пренастройва, те започват да реагират по начина, по който са реагирали като малки. Когато нещо разсее ученик по време на тест, учените откриват свръхвисока активност на фронталния лоб, спрямо тази на възрастен. Тийнейджърите имат твърде много активно сиво вещество в тази част на мозъка си, което се променя с годините. Това означава, че мозъкът им се опитва да поеме и обработи абсолютно всичко, което се случва около тях, което буквално ги претоварва.

Те са фонтан от емоции

Ако тийнейджър изглежда сякаш не го е грижа за останалите хора и техните чувства или избухва без причина, това не е защото драматизира. Изследване открива, че на младежите им отнема твърде много време и усилия, за да интерпретират правилно интонация и изражение на лицето на човека срещу тях. Затова понякога реагират ирационално в емоционални ситуации. Проучването илюстрира това по следния начин: показват на възрастни и на тийнейджъри една и съща снимка на жена и ги питат какво според тях изпитва тя според изражението на лицето си. Възрастните отговорили, че чувството е страх. Но докато голяма част от младежите отговорили същото, 50% видели в изражението на жената ярост и дори шок. Всички участници били изследвани с ядрено-магнитен резонанс по време на проучването и било констатирано, че тийнейджърите използвали съвсем различна част от мозъка, за да интерпретират емоции. Тя се нарича амигдала и нейната функция е да контролира емоциите. При възрастните най-активната част от мозъка била тази, която контролира логиката и уменията за аргументация. Това означава, че ако имате разговор с тийнейджър и изразявате загриженост, шансът той да я сбърка с ярост е около 50%.

Склонни са да изглупяват

Родителите на тийнейджъри често се чудят какво се е случило с онова умно, слънчево дете, което са имали. Недоумяват защо отличният ученик, когото отглеждат, изведнъж започва да получава слаби оценки, когато полага същите усилия. Пак е виновен мозъкът. Обективността от резултатите на тестовете за интелигентност са все още спорни, но до даден момент учените допускаха, че коефициентът на интелигентност на даден човек е константна величина по време на целия му живот. Сега се оказва, че не е така и IQ-то може да варира с годините. Допълнителното количество активно сиво вещество при децата намалява с годините, както вече споменахме, а докато сме млади, то има допълнителни синапси, които помагат на мозъка да складира и обработва огромни количества информация. Но с растежа той започва да унищожава информацията, която не използваме често. Учените дълго допускаха, че има само един такъв шок в развитието на децата, докато растат. Но се оказва, че има още един също толкова спонтанен, когато тийнейджърите започват да съзряват. Логично е. Защо му е на мозъка ни да помни толкова много ненужна информация? Той просто я "чисти". Това е и причината малко дете да може да научи втори език много по-лесно от възрастен. Има повече синапси, с които да складира тази информация. И ако продължи да го говори достатъчно често, ще може да го говори и когато порасне.

Да не съдим тийнейджърите твърде строго. Оказва се, че пубертетът е по-скоро препятствие за тях, отколкото за близките им. Оттук нататък, ако 12-годишното ви дете ви порази със своята свръхемоционалност или необмислена постъпка, просто си повтаряйте, че мозъкът му е виновен, докато стане поне на 16.