Децата много обичат да си играят на възрастни, защото още не знаят, че забавната част е главно в тяхното въображение. Един избира да е майката, друг бащата, мажат червило, слагат шапка и токчета, картичките с принцеси изведнъж се превръщат в банкови карти, изобщо сцена за чудо и приказ. Същите тези деца след време неминуемо порастват, купуват вратовръзки, плащат изравнителна сметка на топлофикация и попълват данъчна декларация със замах, но възрастта невинаги е белег за зрялост, както ни учи живият живот.

Около вас е пълно с хора, които само си играят на възрастни, ето как да ги разпознаете (или да се стреснете и да се погледнете в огледалото…).

Това че човек се е научил как да си плаща сметките, да сменя квартири или гумите на колата, не означава нищо друго, освен че е овладял основните битови ситуации. Не че е за подценяване фактът, че въпросният индивид вече познава всички програми на пералнята и ходи прилежно на работа от 9:00 до 18:00 ч., но ако при първия душевен дисбаланс изпада в истерия, значи всичко си е същото. Така де, мама или най-добрите приятели са на бързо набиране, защото някой друг трябва да изсипе прилежно капка по капка разум, смисъл и поука, right? И после хората си лягат спокойни с усещането, че са зрели индивиди, които умело контролират живота си.

И обратното. Може човекът да няма емоционални кризи и неадекватни прояви в личния си живот, но стане ли дума за елементарни ежедневни ситуации, да изпада в шок. Какво се прави с тия бушони? Защо картофите пак изгоряха? Как се убива хлебарка в 2:00 ч. през нощта? Как така забравих да си настроя алармата? Същият този човек дава адекватни съвети на околните, но не може да си направи елементарен финансов план и на всяко десето число взима назаем от другарче. Голяма работа де, то кой ли знае какво става в банковата му сметка, тази мистериозна черна дупка!

Естествено може да е по-лошо и това е комбинация от горните две характеристики. Има един специален тип хора, които се бият в гърдите, че са много големи, но животът им е пълна каша във финансов и емоционален аспект. И най-смешното е, че не го проумяват изобщо – нищо, че пак са уволнени от работа, наемът не е плащан втори месец и гаджето е само мираж, хранят се нездравословно, не спят и не знаят как да лекуват елементарна настинка.

А сега си представете тези хора като деца – слагат си шапка, гласът им става леко дрезгав, имитират прибиране от работа и подреждане на масата и въздишат нервно. Тези деца донякъде са още вътре в нас и се чудят как да се справят в света на възрастните, докато най-искреното им желание е да сервират чай на плюшени мечета в пет следобед…