Снимка: iStock

Звуците, които децата ни никога не са чували

Миналото. Представата за него носи сладка носталгия и предизвиква усмивки на лицата ни. Времето, в което излизането навън започваше с ритуал от викане под прозорците на нашите приятели. И времето, в което интернет връзката беше лукс, който малцина притежаваха. Телефоните бяха само стационарни и децата играеха на улицата. Изпращахме си писма и телеграми, а "Не се сърди, човече" и "Дама" бяха истинско забавление. Времето, което нашите деца не познават. А звуците на нашето детство са нещо като пълна мистерия за тях.

Телефон с шайба

Това си беше странно. Връщайки се назад, чак се чудим кому е било нужно да е толкова сложно. И шумно. Но си имаше своя чар. Избираш цифра, пъхаш си пръста в дупката, завърташ шайбата и после… бр-р-р-р-р. Докато шайбата се върне обратно. И така, докато наберете целия телефонен номер.

Пишеща машина

Този израз от нашето детство "какво ме гледаш като индианец – пишеща машина" вече май е твърде демоде. Пишещата машина си има цял набор от звуци, кой от кой по-изненадващи, неописуеми и странни. Чукане по клавишите, странното тракане на бутона за главна буква, всеки си има собствено звучене. И като свърши редът – дрън. И стържещият звук на избутването на касетата обратно в изходна позиция. Телефонът с шайба изглежда твърде просто изобретение пред този сложен уред.

Грамофон

Може би това е фаворит в класацията за тотална реликва. Дори не сме сигурни как точно бихте обяснили на дете какво е грамофонът, ако трябва да използвате само думи. Причудливата му форма е като на странна машина от приказките. А звукът, който грамофонът възпроизвежда, е меко казано, мистериозен.

Приказки по телефона

Да, когато нямахме компютри и смартфони, можехме да се обадим на "Приказки по телефона". И седяхме до телефона, защото той имаше кабел, а слушалката беше закрепена за него с жица, и слушахме приказки по телефона. Приказките, които нямаха пауза. Които не можехме да превъртим назад или напред.

Точно време

По същото това време често срещан проблем беше… да не знаем колко точно е часът. Тогава нямахме електронни устройства, които регулират часа спрямо местоположението ни на Земята и посредством връзка с интернет. Просто вдигахме слушалката на същия онзи телефон с шайба и набирахме номер 180, където роботизиран женски глас ни казваше колко точно e часът, заедно с минутите и секундите, за да сверим всички часовници у дома, спрямо телефонната услуга "Точно време". За ваша изненада, ще ви съобщим, че "Точно време" работи и днес, но звучи по различен начин и посочва само час и минути.

Модем

Това чудо на технологията, което ни свързваше с интернет чрез телефона. А когато някой се опитваше да се свърже с нас по телефона, чуваше… звуци по-характерни за "Досиетата Х", отколкото за нещо земно. Но нашите деца не знаят и какво е "Досиетата Х", така че, за свое улеснение, не го включвайте в обяснението.

Сигнал "Заето"

Чували са "телефонът на абоната е изключен или извън обхват" или "абонатът говори". Но сигналът за "заето", познат ни от миналото, вече не съществува.

Звукът от превъртане на касета

"Касета" ли? Какво е това? Защо се превърта, защо се обръща и как така музиката има край? Би било истинско унижение да признаем пред децата си, че понякога превъртахме касети с помощта на молив. И колко време само отнемаше.

Тези най-обикновени предмети носят чара на отминалото време. За нашите деца може би част от тях изглеждат и звучат комично, но все пак техните изобретатели имат забележителна заслуга за технологичните удобства, с които разполагаме днес.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види