Въздухът е някак натежал в мрачния априлски следобед. Тъкмо беше спряло да вали, когато се озовахме на площад Маскерони: правоъгълен, със светли, бледо изрисувани фасади и леко контрастиращи кепенци. Един поглед към картата ни потвърждава, че това е мястото, което търсим. Под краката ни има дребни обли камъчета вместо паваж, а от едната ни страна се извисяват няколко току-що раззеленили се дървета, куличка с порта и миниатюрна барокова камбанария – тук през 16-ти век се е помещавал градският пазар. Намираме се в Città Аltа, стария град на Бергамо. Въпреки скорошния дъжд, в средата на площада незрящ музикант е поставил своята златна арфа. Звуците, излизащи изпод плъзгащата се по струните ръка, изпълват затихналия след бурята правоъгълник с носталгична мелодия.

Срещу нас са прозорците на Osteria della birra, бирената кръчма, към която сме се запътили. Това е представителното място на местен пивоварен занаят, наречен Birrificio indipendente Elav. Металните столове отвън са поставени върху масите, чадърите са спуснати: още не е дошъл сезонът за сядане на открито. С влизането се усеща, че вътре е по-уютно, затъмнено като в същински пъб. Накъдето и да се обърнеш - по стените, по рафтовете, в ъглите с подредени по цвят бутилки и снимки – същински рай, осветен със свещи. Помещението е затоплено, от скрити колони се носи реге музика. Жълтеникавият цвят на стените в комбинация с приглушеното осветление допринася за гостоприемната атмосфера. Тук-таме гладката мазилка е разкъсана и се подава груба тухлена повърхност. Точно до вратата в рамки са закачени отличията на оsteria-та: най-добра бира на годината, и то не само на една година. На черна дъска с тебешир са написани специалитетите на месеца, а по тесните масички са насядали пришълци на всякаква възраст, от всяко кътче на света.

Гологлав барман с гъста черна брада ловко налива бири на опашката от чакащи клиенти. Оглеждам останалите посетители и тяхното разнообразие ми харесва. Съвсем наскоро покрай приятеля ми, който е голям фен на бирата, ми хрумна идеята да колекционирам бирени бутилки от пътуванията ми. Оглеждам отново отрупаните рафтове. Етикетите на бутилките са пъстри, екстравагантни, а едва ли може да се каже нещо по-различно за имената на самите напитки. Няма по-добро място, от което да започна колекцията си. Затова поръчвам бутилирана бира въпреки странния поглед на бармана, обяснявам му, че е за колекцията ми, и официално поставям нейното начало. Като почитател на реге културата си избирам ръжена бира с етикет с цветовете на растафарианското знаме. Името й е No War. По стените зад нас са залепени рекламни плакати на бирите с призиви, построени върху игри на думи. На плаката на моята е написано "no war, peace and beer" (не на войната, само мир и бира) до войник, който тъпче пушката си. Бирата има кехлибарен цвят и типичен за ръжта тръпчив вкус на подправки. Допада ми не просто вкусът й, а и социалната ангажираност на посланието й.

Punks do it bitter, чийто етикет е закачка с традиционни пънк елементи, излъчва грейпфрутов аромат. Най-популярната им бира, Indie Ale, пък слива цитрусови със сладки нюанси, карамел и билково-горчив остатъчен вкус. Похвалиха ми бирата с навяващото тъга име Sick and tired – с рубиненочервен цвят и направена от седем вида малц, един от които характерен за производството на скоч - напомняше на бира, смесена с уиски, и въобще нямаше нищо уморително в нея. За вкъщи решавам да взема Dark chocolate – шварц бира с дъх на печен малц и какаови зърна, и Uppercut Ipa – тъмна, с привкус на сладки червени плодове и розмарин.

Докато сме се отпуснали небрежно на столчетата, унесени от регето, и с наслада отпиваме от бирите си, се зачитам в черната дъска с предложения за хапване. Интереса ми привлича десерт с името birramisú. Разбирам значението на играта на думи и все пак не ми се струва възможно: наистина ли предлагат тирамису с бира? Срамежливо се обръщам към жената барман и я питам какво представлява десертът. Обяснява ми, че, точно както невярващо предполагах, това е ексцентричен поглед върху популярния италиански десерт. Всъщност интерпретацията се оказа още по-приятна за небцето от традиционния си първоизточник. Горчилката на бирата се усещаше съвсем леко, по-скоро като загатване, отколкото като реален вкус, който да контрастира на сладостта на бишкотите и крема…

Една топла вечер, вече обратно в София, се разхождах по Дондуков. Загледах се във витрината на магазин за алохол и цигари като всеки друг. Артистичните етикети на вносни бири бяха наредени от горе до долу на стъклото. Изведнъж в шарената плетеница забелязах Punks do it bitter! Потърсих с поглед и другите бири, които опитах в Италия, и ето – една по една започнах да различавам познатите ми вече имена и етикети! Не се знае кога пак ще отида в Бергамо, но няма значение – нали има къде да намеря най-хубавата бергамска бира в собствения си град. 

(Бонус)

Рецепта за тирамису с бира – бирамису:

Необходими ще са ви:

12 бишкоти за блата; 300 мл сметана, 60 г маскарпоне, какао на вкус, 60 мл бира със стайна температура, 6 жълтъка и 120 г захар за крема; както и 200 мл кафе, 50 г захар и 200 мл бира за "банята" – течността, с която се напояват бишкотите.

Време е да действате:

Започнете с приготвянето на т.нар. "баня" като сипете бирата в тенджера, добавите захарта и оставите сместа да се загрее на котлон. Когато захарта се разтвори напълно, добавете кафето и оставете тенджерата на огъня, докато алкохолът на бирата се изпари напълно. А сега преминете към бирения крем: разбийте поотделно сметаната и маскарпонето със силиконова шпатула. Започнете да добавяте малко по малко сметаната към маскарпонето, след което оставете готовата смес в хладилник. С помощта на миксер разбийте жълтъците със захарта, докато се получи гладка и еднородна смес. Добавяйте постепенно бира и бъркайте до пълното й абсорбиране. Преместете крема в съд, който да поставите в друг, по-голям съд, пълен с гореща вода. Продължавайте да бъркате с миксер още 10-15 минути, докато кремът бухне и се сгъсти. Добавете бирения крем към сметаната и маскарпонето малко по малко и с кръгообразни движения. Сега е време да "сглобите" десерта: потопете бишкотите в "банята" една по една, като внимавате да не се напоят прекалено много, и ги подредете на дъното на правоъгълен съд. Покрийте бишкотения блат със слой бирен крем, като го заглаждате внимателно с лъжица. Повторете тази стъпка още веднъж, след което поръсете обилно с какао. И макар че е препоръчително да оставите десерта да стегне в хладилник, все пак си сипете малко бира или кафе, в зависимост от това коя част на деня е, и си отрежете едно голямо парче от вашето първо домашно бирамису!