06-10 октомври 2020

Галерия Doza

Участват лица, изтърпяващи наказание “лишаване от свобода” в затвора в гр. Стара Загора. Те са на възраст между 24 и 46 години. Четирима от тях са с присъда “доживотен затвор”.

До момента те са били в затвора между 4 и 18 години. Всички те са членове на дискусионен клуб “Кеймбридж” - енкаунтър-група, чиято основна цел е да съхрани “здравата” част от личността и да развие потенциала на всеки участник чрез споделяне на опит, дискусии и участие в различни групови дейности.

Артисти: Аделина Бонева, Борис Праматаров, Деян Янев, Драгомир Костадинов-PXRN, Косара Стефанова, Михаела Каменова, Цветислава Колeва.

Концепция: Яна Руменова, Димитър Коцев-Шошо, Светлин Стоев

Куратор: Цветелина Анастасова

Лишените от свобода са в центъра на футуристичен сюжет – непосредствено преди да излетят на космическа мисия до Марс, за да започнат трансформирането на червената планета, те пишат последното си писмо. Писмата попадат в ръцете на съвременни артисти, които ги интерпретират със средствата на визуалното изкуство.

Борис Праматаров

Целта на проекта бе, като наблюдаваме творческия процес на лишените от свобода, да препотвърдим изкуството като универсално средство за себеизразяване и комуникация, което има потенциала да постигне личностна промяна.

Аделина Бонева

Представяме за наблюдение взаимодействието между две групи с различни особености –  артисти и затворници, всички те често поставяни отвъд границите на общоприетото. Процесът на договаряне на тези граници е признак за зрялост и интегритет на всяко общество.

Деян Янев

Настоящият проект е паяжина от предразсъдъци, открития, вдъхновения, въпроси и емоционални съпреживявания.

Макар да звучи банално, той наистина е мост, не само между авторите на писмата и произведенията, а между човешкото в нас и ценностите, които носим, с които сме възпитавани или които изискваме от заобикалящия ни свят. Затова и избраните пасажи от затворническите писма илюстрират най-човешката, най-съкровената част от душата на своите автори. Защото, колкото и абстрактна, фантазна, далечна и невъзможна да изглежда идеята за идеален живот на Марс, онази за раздялата – вечната и необратимата, с тези, които обичаме, ни съпровожда ежедневно, независимо от "затвора“, към който принадлежим.

Драгомир Костадинов-PXRN

Целта на тези пасажи съвсем не е да предизвика просто съпричастност към страданието на някой "злодей“, изтърпяващ доживотна присъда, а по-скоро е свързана с толкова бленуваните в обществото ни чувство на толерантност и уважение, към които всеки от нас има дълг – граждански, родителски, приятелски или просто човешки.

Косара Стефанова

                                                Цветелина Анастасова

—————————-

Писмото е пълната свобода да създадеш свят, какъвто решиш. Произведението на изкуството също. Какво става, когато ги срещнем? Къде ще се пресекат емоциите на един затворник с тези на един творец – и двамата в търсене на свободата?

Михаела Каменова

В една въобразена реалност всичко е възможно. Към Марс политат мечти, страхове, угризения и непостижими любови. Прощалните писма на затворниците пускат всички тези емоции на свобода. А отпечатъците, които те оставят върху свободните артисти, добиват най-различни форми, материали, цветове.

От какво се страхува един артист, когато пристъпва към подобна творба? И какво го привлича да се наеме с такова съавторство? За едни това беше лабораторен експеримент. За други – вдъхновение. За трети – поглед в огледалото.

Този проект премина през няколко степени на недоверие преди да стигне до своето осъществяване. Най-напред беше нашата собствена неувереност дали ще успеем да увлечем лишените от свобода да пишат за едно въображаемо пътуване извън затвора,  извън планетата. После дойде тяхното плахо любопитство и нарастващата решимост да споделят. Накрая писмата стигнаха до артистите. Щяха ли те да бъдат увлечени? Щяха ли да имат предразсъдъци, притеснения, страх?

Цветислава Колeва

Всяка нова преграда падаше в личните срещи. Сега, когато пред нас е крайният резултат, знаем, че тези срещи ще продължат. Защото само общуването носи утеха, независимо от коя страна на затворническите стени се намираш.

Димитър Коцев – Шошо

С безценното съдействие на Златина Чертоянова и Радост Найденова – сектор “Социална дейност и възпитателна работа” в затвора в гр. Стара Загора.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”.