Способността ни да се смеем е жизнена защита за здравия разум и могъща форма на съпротива срещу жестокостта. За това свидетелстват необикновените мемоари на великия австрийски психиатър, оцелял след Холокоста, Виктор Франкъл. В Man’s Search for Meaning – "Човекът в търсене на смисъл“ изобилстват мъдрите му съвети за това как можем да се съхраним в най-тежките времена и какво означава да обичаш съзнателно.
Разсъждавайки върху вътрешния бунт, изпитван от затворниците на нацисткия концентрационен лагер, чрез който те захранвали своето достойнство, здрав разум и желание за живот, Франкъл пише:
Хуморът беше едно от оръжията на душата в борбата за самосъхранение. Всеизвестно е, че повече от всеки друг човешки ресурс, хуморът умее да се дистанцира, да се издигне над ситуацията, макар и само за няколко секунди.
Той си спомня как е просветлил един от своите приятели по отношение на животоспасяващата стойност на хумора – това умение, което подобно на всяко изкуство – може да се придобие чрез постоянни творчески провокации.
На практика тренирах чувството за хумор на мъжа, който работеше до мен на строителната площадка. Предложих му да си обещаем, че всеки ден ще измисляме поне една забавна история, която разказва за хипотетичен инцидент от дните след нашето освобождение. Преди лагера той е бил хирург, асистент в голяма болница. Казах му, че когато се върнем към нормалните си професии, известно време сигурно ще бъде трудно да забравим навиците на лагеруването. На строителната площадка (особено когато минеше надзорникът) бригадирът ни подтикваше да работим по-бързо, като крещеше: "Действай, действай!“ Казах на моя приятел, че един ден ще се върне в операционната за важна коремна операция. И изведнъж ще се впусне с всичка сила, за да съобщи, че старшият хирург пристига, крещейки: "Действай, действай!“
Анализирайки частния случай, за да генерализира, Франкъл разбира, че опитът му в концлагера е индикатор за решение на човешкото страдание с по-широко приложение:
Да развием чувство за хумор и да погледнем на живота от хумористична светлина са умения, които придобиваме, учейки се да владеем изкуството на живота. Излиза, че е възможно да практикуваш изкуството на живота, дори в концлагер, въпреки че страданието там е вездесъщо.
Да откриеш хумора и в най-тежките условия не е само начин на оцеляване, но и върховен акт на творчество и утвърждаване на най-непристъпната лична свобода. Франкъл пише също:
Всичко може да бъде отнето от човека освен едно: последната от човешките свободи – да избереш своето отношение в каквито и да е условия, да избереш своя собствен начин.
[…]
Именно тази духовна свобода не може да бъде отнета – тази, която прави живота значим и смислен. Активният живот е този, който ти дава възможността да осъзнаеш стойността на творческата работа, докато пасивният живот е този на наслада, който дава възможността да изживееш красотата, изкуството или природата. Но има и една част в този живот, която не ти дава почти нищо и в двете, творчеството и насладата, и която признава само един вариант за високо морално поведение: а именно отношението на човек към своето съществуване, съществуване, ограничено от външни сили.
