Какви трябва да бъдат музейните работници? Опитни, професионални, учтиви, подредени... Някои от най-големите музеи в света са уверени, че квалифицираният персонал може също така да има мустаци, лапи и опашка. Традицията да се използват котки за защита на ценни експонати от мишки е от незапомнени времена, но само на някои места опашатите пазачи са пълноценни работници и получават официална "заплата" под формата на храна и грижи.

Подземията на Ермитажа са именно такъв пример. Общата дължина на тези коридори е повече от 20 километра, а техните пазачи - котките,  живеят на работното си място. Започвайки от 60-те години, опашатите защитници на културното наследство традиционно се "наемат" до определен брой – около 50 и имат своите специфични права и задължения.

Всяка котка има специален бадж, купа и кошница за спане. Местата, в които живеят, изобщо не са влажни и мрачни подземия, а сухи, топли и приветливи пространства. Издръжката на котките не е регламентирана от някакъв вътрешен правилник, а се поема от даренията, които се правят към музея.

Традицията да се държат котки в двореца датира от Петър I, който донесъл котка от Холандия, наричайки я Василий, и я настанил в Зимния дворец, който по това време все още е бил дървен. Петър издава специален указ, според който в плевните на двореца задължително трябва да има котки, които да предпазват от мишки и плъхове.

Следващата стъпка в спасяването от гризачи е направена от Елизавета Петровна, която нарежда да се намерят тридесет от най-добрите и едри породи котки в Казан и да се изпратят в Санкт Петербург. Именно тези казански екземпляри стават първите котки, "наети" да пазят Ермитажа. Екатерина II пък не обича котките, но разбира необходимостта от тяхното присъствие, затова заповядва да бъдат заселени в новата сграда на Зимния дворец, където получават официалното звание "пазачи на художествени галерии".

За пореден път котките са върнати в Ленинград след вдигането на блокадата, тъй като в обсадения град на практика не остават такива, а гризачите се превръщат в истинска напаст. В Ермитажа те също са върнати, защото никакви други средства – нито технически, нито химически, не са толкова ефективни в борбата с гризачите.

Британският музей в Лондон също има свои котешки работници, макар и с много по-скромна численост. Там "работят" само шест котки, но всички те са официално назначени и получават заплата от 50 паунда годишно – толкова са разходите, които се предвиждат за котешки храна и тоалетна. В допълнение, котките получават униформа безплатно: жълта каишка на врата.

Английските котешки работници дори придружават охраната по време на нощните патрули, а един от котараците - Майк, дежури на входа на музея всеки ден в продължение на 20 години от 1909-та година, което го прави истинска атракция. След смъртта му вестниците дори публикуват негови некролози. 

През 1935 г. някой подарява на Хемингуей котарак, който той кръщава Сноубоу. Домашният любимец има странна особеност – роден е с шест пръста на предните си лапи. Днес около четиридесет потомци на любимеца Сноубоу живеят в къщата-музей на Хемингуей. Изненадващо, но необичайната им черта се предава и по наследство - всички имат лапи с по шест пръста. Те живеят в музея просто за свое удоволствие и в памет на любовта на Хемингуей към техния вид - ходят на разходки където си искат и дори могат да пребивават и спят в леглото на Хемингуей. Отскоро се смятат и за национално съкровище с "историческа, социална и културна стойност". Вярно е, че до 2007 г. къщата-музей е подложена на допълнителна финансова тежест, защото заради питомците трябва да плаща допълнителни данъци като при цирковете и зоологическите градини.

Пиаца Торе Аржентина в Рим е една от най-атрактивните забележителности на италианската столица. Този музей на открито по необходимост също се охранява от котки. Когато в началото на 20. век археолозите започват разкопки на това място, откривайки останките на древен форум, множество гризачи се заселват в новооткритите прорези и дупки в района. За да се справят с тях, властите спешно се снабдяват с десетки котки. Днес разкопките са се превърнали в официален музей, а заедно с това е изграден приют за котки, който се подпомага с пари от бюджета на града и дарения. Никой не знае точния брой котки, които живеят сега на площада, но с право те се ползват с голямо уважение от местните граждани и туристите.