Невидимият враг поставя на изпитание вече поразбития световен ред

Микио Сугено, в. "Никей"

Новият коронавирус бързо се утвърждава като едно от най-големите предизвикателства на 21 век, конкурирайки се с терористичните атаки от 11 септември и финансовата криза от 2008 година. Невидимият враг притисна човечеството до стената.

Мащабните парични и фискални стимулиращи мерки, обещани от лидерите на Г-7 снощи, са само първата от многото стъпки, които световната общност трябва да направи в борбата с кризата.

През последните години обаче международната рамка за сътрудничество пострада от възхода на протекционизма и далеч не е сигурно дали страните ще успеят бързо и ефективно да се обединят за единен отговор.

Нито понижаването на водещите лихви на Управлението за федерален резерв с цял 1 %, нито допълнителното смекчаване на паричната политика, обявено от Японската централна банка не помогнаха да бъдат успокоени тревогите на пазарите. Изявлението на лидерите на Г-7 след виртуалната им извънредна среща също до голяма степен бе игнорирано и пазарът бързо се насочи към най-лошото закриване на търговията от три десетилетия.

Има три причини пазарите да са обхванати от страх.

Първо, инвеститорите осъзнават колко малко възможности са останали на разположение на централните банки. Сега водещите лихви на САЩ са близо нулеви. Японската централна банка и Европейската централна банка са изпълнени с неохота да потопят лихвите си още по-дълбоко в негативната територия и да засегнат финансовите институции.

Второ, много инвеститори не вярват особено, че светът може да се обедини за борба с епидемията. Американският президент Доналд Тръмп през трите си години на власт парализира многонационалните канали за сътрудничество.

Срещата на Г-7 се проведе, едва след като френският президент Еманюел Макрон притисна Тръмп, който тази година е председател на групата.

При финансовата криза от 2008 година Китай спаси света чрез мащабен пакет от стимули. Този път обаче Китай бе разбит от коронавируса и не е в състояние да повтори спасителната операция.

Трето, фактът, че краят на кризата не се вижда, смрази света. Невидимият враг запечата границите и изцеди силите на хранителния и туристическия бранш. Непознатите до момента драконови мерки смутиха обществото, подтискайки още повече доверието в развитието на икономиката. Ударът върху световната икономика е неизбежен, a финансовата система е подложена на рискове въпреки многото уроци, научени при кризата от 2008 година.

По време на многогодишния икономически растеж и подем на пазарите (т. нар. бичи пазар) светът стана самодоволен. Пандемията обаче го постави на колене.

Лидерите на Г-7 обещаха "да направят каквото е необходимо, за да осигурят силен световен отговор чрез по-близко сътрудничество и по-голяма координация на усилията". Дали ще бъде възможно да се попречи рисковете от коронаворуса да се разраснат до световна икономическа криза, зависи от това колко сериозно се отнася светът към сътрудничеството, както и от комбинация от трезви и интелигентни политически решения. Държавни лидери и законодатели от развитите страни трябва да загърбят политическите си програми и да покажат чрез бързи действия решимост да спасят страните си и света от тази заплаха.

Освен да спрат разпространението на вируса, страните трябва и да помогнат на компаниите, които бяха принудени да спрат дейността си, да получат достъп до капитал. Служителите им също имат нужда от подкрепа, за да продължат живота си.

Със задълбочаването на кризата страните ще трябва да въведат мощни пакети от стимулиращи мерки, при това координирани на международно ниво.

Пандемията, с двойната си заплаха за икономиката и общественото здраве, се различава съществено от предизвикателствата, пред които бяхме изправени в миналото. Колкото по-бавен и по-объркан е глобалният отговор, толкова по-трудно ще бъде преодоляването на кризата. Светът е в надпревара с времето. /Превод от английски: Елена Савова/

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види