Все повече стават самотните майки без дом в Европа. Във Франция броят им за 2017 година е 2400. Във Великобритания скитниците с деца се увеличават с 48 процента за периода 2009 - 2018 г. След рязкото поскъпване на наемите в Дъблин стотици родилки се озоваха в картонени къщи на улицата. Според Световния икономически форум, от цяла Европа Финландия е единствената страна, в която нивата на бездомните майки намаляват.

Някои от жените, останали на улицата, са избягали от други страни по време на бременността си. Вероник идва във Франция от Камерун в опит да се спаси от жестокия си съпруг, Мелинда идва от Кот д'Ивоар, за да търси работа и да може да издържа четиригодишния си син. За Бланш, която спи на улицата по време на бременността си, напускането на Кот д'Ивоар е единственият начин да спаси живота на нероденото си дете: "В моето село убиват жени като мен, жени, които не спазват религиозните догми."

Често опасността започва от новината за бременността на жената. "Една приятелка ме приюти в нейния двустаен апартамент“, спомня си Мелинда. "Но след като се роди бебето, съпругът й вече не ме искаше поради липсата на място." Междувременно Присила от Конго изпада в безнадеждно положение, когато научава, че мъжът от когото забременява, е женен. Въпреки щастието от това, че имат дете, тези млади майки нервно отброяват дните в болницата, в очакване на обаждане за настаняване в кризисен център. Вероник остава в болница след раждането си седем дни, Тереза – десет, а Присила – три седмици. За да избегнат връщането на младите родилки на улицата, в болницата удължават престоя на жените.

Но не всички имат късмет. Три дни след раждането Бланш е принудена да пренощува в залата на болницата, а на сутринта напуска заведението. С Алиса от Румъния се случва същото. "На улицата спях на стол, не можех да къпя бебето или да пера дрехите си.", разказва тя. "Не можеш да се грижиш за дете в тези условия."

Хабчи от асоциация "Авроре“, която управлява център за млади майки, казва: "Да оставиш новородено под открито небе, е нехуманно, това е злоупотреба!”

"Топло място, където можем да се къпем и да спим, мляко и пелени за бебето - това е всичко, което искаме.“, казва Мелинда. "В началото спях постоянно в стаята с дъщеря ми. Раждането и стресът бяха изпили цялата ми енергия.", спомня си Вероник. Дните в центъра минават с разходки в градината, уроци по френски език и почивка.

Лошото хранене, стресът и насилието, на което са били подложени, правят всички бездомни жени податливи на сложна бременност. Медицинските рискове се увеличават след раждането, "особено от инфекции или цезарово сечение", обяснява Линда Мокри, медицинска сестра в центъра за настаняване. Ваксините, храненето и педиатричната грижа са включени в програмата за грижа на майките.

Социалните работници помагат на родилките и в други отношения. Съдействат им да получат документите си за самоличност, без които нямат достъп до обезщетения и помощи. Тъй като допустиомият престой в центъра е най-много три месеца, служителите се опитват да помогнат и за бъдещето препитание на майките.

През последните три месеца Вероник прави сериозни усилия, за да осигури достойно бъдеще за себе си и своето дете. Успява да си намери работа във фирма за почистване, което й позволява да се издържа. "Когато се преместя в собствен дом", казва тя, "ще освободя място в центъра за друго момиче, което се нуждае от него." Алис, Мелинда и Присила също бленуват за щастливо бъдеще за себе си и своите деца. Алис иска да се обучава като охранител, за да може детето й "да ходи на училище и да стане адвокат“. Мелинда и Присила планират да станат помощници на възрастни хора, след като получат документите си.

Но докато децата им дават сила и мотивация, за да продължат напред, много от майките се ужасяват от напускането на центъра. "От тук те могат да бъдат настанени в кризисен хотел или в приют.“, казва Хабчи и добавя, че "никой няма да напусне центъра, без да има покрив над главата си.“. За съжаление, този център трябва да затвори врати през април 2020 г. Не се знае и каква ще бъде съдбата на други защитени жилища. Затова нищо не е гарантирано за най-уязвимите жени в Европа. А броят им расте. Ако не се вземат спешни мерки, това може да доведе до сериозна криза и проблем с малцинствата.